Книжката е издадена през годината, в която авторката си отива от този свят, покосена от тежка болест. Тя оставя стиховете си, които не претендират за високи художествени достойнства, но се отличават „със своята искреност, с разтърсващото себеотрицание в името на Бога, […] с убеждението на авторката, че грубо материалното, това, което движи интереса на немалко хора в земния им живот, е преходно, незначително, маловажно за духовно извисения човек”, както пише в предговора поетът Таньо Клисуров.

* * *

Със Свойта святост Ти ни покори.

Изля над нас благата Си несметни.

Със Свойте Тайни Ти ни сподоби,

изкорени грехът дълбок, опаса ни със вечност.

 

И младенци отварят нежни устни,

приемат Тялото Ти и Кръвта свещени

и претвореното вино, и хлябът осветени

даряват мощ и сила в пътя ни към Тебе.

 

О, Боже! Призови ни, всеки ден и час

огрявай ни със Свойта блага воля!

Бъди със нас и в радост, и в беди,

помагай ни, води ни и пази!

 

Еленка СТОЯНОВА

20.07.1998 г.