История на храма
Изграждане и възстановяване
Построяването на храм „Света Троица“ става при драматични обстоятелства. Според запазените писмени сведения той е изграден от жителите на северозападните покрайнини на Стара Загора – квартала „Гебран“. Там населението е българско, сред него хора от други народности и с друга вяра не живеят. В квартала се занимават главно със земеделие, отдалечени са от центъра на града и от кипящия търговски, занаятчийски и културен живот. Черкуват се в най-стария старозагорски храм – „Свети Димитър“. С течение на времето обаче кварталът нараства на запад и храм „Свети Димитър“ става все по-отдалечен. Освен това пътят към църковните сгради минава през турски махали, където богомолците често са притеснявани и унижавани. Ето защо християните от квартала решават да изградят свой храм. Сведения за изграждането на храма ни оставят някои съвременници. Хаджи Господин Славов в своето „Хронологическо описание на по-важните и забележителни събития в град Стара Загора в черковно, училищно и общонародно...
Храмът паметник
Какво предвижда едно Решение от 1912 г.? Решение на храмовото настоятелство от 23 април 1912 г. (дословно): Като взе предвид, настоятелството при храма „Св. Троица“ историческото значение и положение на храма, който си е заслужил почетно място в страниците на новата българска история, поради разигралите се паметни исторически събития вътре и около него през освободителната Руско-турска война през 1877 г. и по-рано събития, по-грозни от ония, станали през времето на Баташките кланета, като са изклали най-безчовечно до 3000 души християни в църквата и двора й, събития, които се увековечават на западната страна на храма със зазиданите три турски гюлета, тъкмо на същите места разбити с толкова гюлета на 19 юли 1877 г., измазан траурно с блажна боя и написано: „Паметникът храм „Св. Троица“ Царю Освободителю Александру Николаевичу на 19 юлий 1877 г. е разрушен градът и тоя храм от турските гюлета, в който и в двора му са изклани до 3000 души християни, без разлика на пол и възраст,...
Кървавата трагедия на 19 юли 1877 г.
Пълчищата на Сюлейман паша настъпвали към Стара Загора. След като опустошили околните села и заели позиции южно от града, започнали да го обстрелват и унищожават. По това време населението там наброявало 25 000 души, но само за няколко дни, заедно с придошлите от околните села, достигнало 40 000. Когато защитниците на града отстъпили, храм „Света Троица“ бил подложен на близък артилерийски огън и голяма част от него била разрушена. Това позволило на башибозуците и на Сюлеймановите войници да го обградят и да започнат масово да избиват всички, потърсили убежище в храма и в неговия двор. Трудно е човек да си представи трагедията на беззащитното население. За нея разказва очевидката Марийка Иванова Анхъмова, която се приютила в къщата на някой си Колю Гюпхаланеца, до самата църква „Света Троица“: „Външните врати били заключени и запънати с дебели дървета, също и църковните. Числото на събраното население в двора може би възлизало на повече от 1550 души и в църквата – около 1000 души....
Мавзолей костница „19 юли 1877 г.“
На 19 юли Стара Загора отбелязва Деня на възпоменание на жертвите – православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане от 1877 г. Всяка година на този ден от храм „Св. Троица“ тръгва шествие до мавзолея костница, изграден в началото на ХХ век, за да приюти костите на загиналите, които били заровени в общ гроб на северозапад от храма. *** Изграждането на костницата започнало по инициатива на енорийския свещеник Георги Клисаров. „След преодоляването на много трудности, мавзолеят бил завършен в края на 1909 г., предстояло освещаването и откриването му. Но преди това трябвало да се уточни мястото, където били погребани избитите, за да се извадят останалите под пръстта черепи и кости и да се поставят в новоизградения мавзолей. Разкопана била почти вече заличилата се гробна могила. Извадените кости били събрани и дезинфекцирани, с участието на фелдшера Иван Гарванов, и пренесени в подготвената ниша в мавзолея. Така от една безкръстна могила, години в...