Какво предвижда едно Решение от 1912 г.?

Решение на храмовото настоятелство от 23 април 1912 г. (дословно):

Като взе предвид, настоятелството при храма „Св. Троица“ историческото значение и положение на храма, който си е заслужил почетно място в страниците на новата българска история, поради разигралите се паметни исторически събития вътре и около него през освободителната Руско-турска война през 1877 г. и по-рано събития, по-грозни от ония, станали през времето на Баташките кланета, като са изклали най-безчовечно до 3000 души християни в църквата и двора й, събития, които се увековечават на западната страна на храма със зазиданите три турски гюлета, тъкмо на същите места разбити с толкова гюлета на 19 юли 1877 г., измазан траурно с блажна боя и написано: „Паметникът храм „Св. Троица“ Царю Освободителю Александру Николаевичу на 19 юлий 1877 г. е разрушен градът и тоя храм от турските гюлета, в който и в двора му са изклани до 3000 души християни, без разлика на пол и възраст, граждани и селяни, костите на които се съхраняват на северозапад в мавзолея“. Настоятелството, като взе предвид, че този факт нагледно подкрепя един от най-страшните исторически моменти, които е преживял българският народ, че съхранените в мавзолея кости и черепи, които след войната с коля са изнесени из храма на мястото, където е съграден мавзолеят, че както храмът, така също и мавзолеят ще служат на вечни времена за назидание на младото поколение; че настоятелството от съзнание на това значение на храма, следвало би храмът да се нарече, признае за храм-паметник. „Паметник храм“, като увековечаващ паметта на загиналите за свободата на България в него мъченици

Реши

Църквата „Св. Троица“ в града ни да се зове за в бъдеще „Паметник храм „Св. Троица“, като бланката и печатът й носят същия надпис текст: „Паметник храм „Св. Троица“ в град Стара Загора.

Ходатайства пред св. Старозагорската митрополия за утвърждаване на настоящото му решение.“

Следват саморъчно положените подписи на председателя и членовете на настоятелството.

По онова време намерението не е осъществено – България е в навечерието на Балканските войни, след които идва и Първата световна. А по-късно решението е забравено.