Книгата разказва историята на чудотворната икона, както и конкретни случаи, в които Божията Майка е помогнала на вярващи християни след молитва пред светинята.

Поместен е и Молебният канон на Пресвета Богородица, който се чете пред чудотворната икона в храм „Света Троица“ всеки вторник след света Литургия.

„Ако наистина сме изчистили духовните си очи, напълно естествено започваме да виждаме в иконата прозорец, през който взорът ни преминава от този материален, земен свят в отвъдния, небесен, духовен свят – започваме да виждаме в образа (иконата) първообраза. Тогава волно или неволно от дълбините на душата ни започва обилно да блика изворът на молитвата“ – пише в книгата гл. ас. д-р Стефан Тончев. Той припомня традиционното православно учение за иконите, формулирано от светите отци и учители на Църквата, с благодатната помощ на Светия Дух, във вероопределението на Седмия вселенски събор (787 г.), където се казва: „Честните и свети икони, нарисувани с бои или направени от мозайка, или от друго годно за тази работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на светия и животворящ Кръст в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътищата – както иконите на Господа Бога и Спасител наш Иисус Христос и на непорочната Владичица наша Света Богородица, така също и на всички светии и преподобни мъже. Защото колкото по-често те биват гледани, изобразени на иконите, толкова повече тези, които ги гледат, биват подбуждани да си спомнят и да обичат самите първообрази, да ги почитат с целуване и благоговейно поклонение – не с истинско служение, което според нашата вяра подобава само на Божественото естество, но с такава почит, каквато ние въздаваме на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене на тамян и поставяне на свещи, какъвто благочестив обичай имало у древните. Защото честта, отдавана на образа, се отнася към неговия първообраз и който се покланя на иконата, покланя се на съществото (на личността) на изобразения на нея. Такова е учението на светите наши отци, тоест на Преданието на Вселенската църква, която от край до край земя е приела Евангелието“.