Християнските празници Петдесетница и Свети Дух са неразривно свързани. На петдесетия ден от Христовото Възкресение възпоменаваме слизането на Светия Дух над апостолите в Сионската горница, където те се молели заедно със Света Богородица. Това се случило петдесет дни след старозаветната Пасха, около девет часа сутринта – внезапно се чул силен шум от небето и Светият Дух, във вид на огнени езици, снизходил над апостолите. В сърцата им на мига се разгорял Божествен пламък, те се изпълнили с благодат и започнали да славят Бога на различни езици.

От този ден насетне християните получават благодатта на Светия Дух в Църквата (чрез тайнствата Кръщение и Миропомазване), затова Петдесетница се празнува като Рождения ден на Христовата църква.

Благодатта е Божествена сила, която е неотделима от Бога. Св. Макарий Велики изтъква, че както Бог е непостижим в Своята същност, така непознаваема в своята същност е и благодатта.

Преп. Йоан Касиан различава два вида благодат: благодатта на външния Божий промисъл, чрез която Господ действа в света, и благодатта като вътрешна Божествена сила. Вътрешната благодат била достояние на първите хора – тя била и изворът на тяхното райско блаженство. Когато доброволно се подчинили на греха, Адам и Ева изгубили този безценен Божи дар и станали подвластни на смъртта и тлението. Благодарение на Божията милост и изкупителната жертва на нашия Спасител Иисус Христос, човеците отново получили дара на благодатта.

Да придобиеш Светия Дух означава да придобиеш Божията благодат. Когато човек се развива духовно, той се усъвършенства, уподобява се на Бога и духовно се сближава с Него. Колкото по-силно е единението на човека с Бога, толкова по-изразена е у човека Божията благодат. Това е спасителният за човека процес на обо̀жване, на придобиване на Божията благодат. Неговото успешно развитие не зависи единствено от аскетическите усилия и духовни трудове на самия човек; то е плод на синергията – съработничеството на човека с Бога.

Поучително е Правило 127 на Светия поместен Картагенски събор, което гласи: „Определено е също така: ако някой рече, че любовта на оправданието ни е дадена само затова, щото онова, което можем да извършим по свободна воля, е по-лесно да го вършим чрез благодатта, та като че и без да сме приели благодатта Божия, бихме могли, макар и мъчно, но все пак и без нея да извършим божествените заповеди – такъв нека е анатема. Защото Господ, като е заповядал относно плодовете, не е казал: „Без Мене мъчно ще го направите”, а е рекъл: „Без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан. 15:5).

Не е лесно да се придобие благодатта на Светия Дух, пише св. Серафим Софийски и подчертава, че от нас се иска голямо усилие – за придобиване на непрестанна молитва и смирение. Той призовава да се стремим към придобиване на Божията благодат като цел на нашия живот – чрез кръстния път на самоумъртвяване на страстите и изпълняване на Божиите заповеди. Тогава наш жребий ще бъдат не само скърбите, но и великите радости: „Благодатта на Светия Дух в нейните различни и дивни прояви ражда в нас блаженството на Царството Божие. Затова тя е нашето истинско християнско щастие. Неслучайно нашият Господ и Спасител е нарекъл Светия Дух Утешител (Йоан. 14:16, 26; 15:26; 16:7). Това наименование ни говори, че само от Светия Дух ние можем да получим истинска утеха във всички наши скърби и чрез Неговата благодат можем да получим още тук достъп до всички радости на божественото Царство“[1].

На снимката: Икона на Петдесетница (храм “Света Троица” – Стара Загора)

[1] Архиепископ Серафим. Проповеди, с. 115