В своя „Речник на личните и фамилните имена у българите“ Стефан Илчев[1] отделя много страници, за да систематизира производните на най-разпространеното допреди време мъжко име – Иван, и неговата старинна форма – гръцкото Йоан. „Личните имена се изменят по форма и звуков състав много повече, отколкото другите думи в езика“, казва езиковедът и пояснява, че причините за това са различни.
Производните на името Йоан са стотици, като се започне от популярните родни Иван и Иванка и се стигне до заетите от чужди езици Йохан и Джована. От Иван (Йоан) идват – по различни пътища – и много от рядко срещаните имена, като: Ванчур, Ватуна, Йонго, Йочкол, Енджо, Ачан, Олче, Аца, Оцо…
Името Еньо също идва от Йоан,
като минава по сложна пътечка — от гръцкото Янаки (производно на Йоан) и неговата съкратена форма Яни, а оттам – през Яньо, откъдето чрез преглас на я в е се получава Еньо.
Ето защо няма нищо странно, че църковният празник Рождение на св. Йоан Кръстител, който празнуваме на 24 юни, се нарича още и Еньовден.
За църковните хора е ясно, че няма светец на име Еньо, нито някакъв митичен Еньо Билкобер, нито пък Еньова буля. Но множеството суеверия, свързани с този празник, могат да конкурират по брой имената, производни от името Йоан. Всяка година на този ден слушаме и гледаме за тях по радиа и телевизии, четем в електронните и хартиени вестници.
Св. Николай Велимирович пише, че суеверието означава подчиненост на човека спрямо твари и предмети от по-низш порядък, поради което може да бъде наречено „вяра в мрака“.[2]
Празноверията, свързани с празника Еньовден, са подробно описани в книгата „Суеверия сред днешните християни“[3]. В заключение нейните автори цитират свещеник Ангел Величков, който казва: „Красотата и богатството“ на нашия фолклор не ни спасяват, ако се окажат суеверни и болнави. Така е и на Еньовден. За ароматните и лековитите билки, както и за всеки щедър дар от Бога, ще Му благодарим. Но на този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка – покаянието“.
На снимката: Икона на св. Йоан Предтеча от иконостаса на храм „Света Троица“ – Стара Загора.
[1] Виден български езиковед (1898 – 1983).
[2] Св. Николай Сербский. О Боге и людях. Москва, 2006, с. 199.
[3] Йеромонах Висарион (Зографски), йеромонах Йоан (Филипов). Суеверия сред днешните християни. Манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон. 2012 (Четвърто издание)
