Книжката е издадена през годината, в която авторката си отива от този свят, покосена от тежка болест. Тя оставя стиховете си, които не претендират за високи художествени достойнства, но се отличават „със своята искреност, с разтърсващото себеотрицание в името на Бога, […] с убеждението на авторката, че грубо материалното, това, което движи интереса на немалко хора в земния им живот, е преходно, незначително, маловажно за духовно извисения човек”, както пише в предговора поетът Таньо Клисуров.
* * *
Със Свойта святост Ти ни покори.
Изля над нас благата Си несметни.
Със Свойте Тайни Ти ни сподоби,
изкорени грехът дълбок, опаса ни със вечност.
И младенци отварят нежни устни,
приемат Тялото Ти и Кръвта свещени
и претвореното вино, и хлябът осветени
даряват мощ и сила в пътя ни към Тебе.
О, Боже! Призови ни, всеки ден и час
огрявай ни със Свойта блага воля!
Бъди със нас и в радост, и в беди,
помагай ни, води ни и пази!
Еленка СТОЯНОВА
20.07.1998 г.
