Поклонничеството може да даде нова посока на човешкия живот, фокусирайки личността към вечните и непреходни ценности. За някои то би могло да се окаже първа стъпка по трудния, но спасителен път в търсенето на Бога. Всяка година старозагорският храм „Света Троица“ организира за своите енориаши поклоннически пътувания, в които понякога се включват и невъцърковени християни. И тази година, в ранното утро на 26 септември, от Божия храм потеглиха поклонници – с намерението да посетят за два дни четири манастира: от Шипка към Троян, Ново село и Батошево.
Пътуването започна в деня на успението на св. Йоан Богослов – от
Шипченски манастир „Рождество Христово“,
който поклонниците посещават не за първи път. И тъй като ядро на групата винаги са певците от църковния хор, техните песнопения зазвучаха далеч преди пристигането в светата обител. В манастира поклонниците се включиха молитвено в богослужението – светата Литургия оглави игуменът архимандрит Панкратий, на когото съслужи водачът на групата свещеник Любен Левенов. Апостолското четиво огласи четецът Атанас Владимиров, а литургийното евангелие – отец дякон Мина Ангелов. На клира пяха хористи от храм „Света Троица“ под диригентството на Гергана Кочева.
Архимандрит Панкратий благослови пътя на поклонниците и призова „като Христови следовници да поддържаме жив пламъка на любовта между човеците – да не могат да го угасят страхотиите, смущенията и съблазните; и да запишем в скрижалите на сърцето си призива на св. Йоан Богослов: „Обичайте се!“.
Троянският манастир „Успение Богородично“
беше основна спирка в поклонническото пътуване – тук групата нощува и участва в богослужението на Вечерня и Утреня, и в светата Литургия, оглавена от архимандрит Григорий, който е старозагорец по рождение.
Ако трябва с една дума да опишем престоя в Троянската света обител, може би най-подходящото слово е тишина. В дворовете на манастира, в храма, пред чудотворната икона на Пресвета Богородица умът утихва, човек се смирява. Под тежестта на собствените си проблеми, болки и греховност всеки по своему молитвено преживява общуването със светинята. И по собствената си духовна мяра, по милостта Божия, се докосва до благодатта… Място, където ще поискаш да се върнеш.
Новоселският манастир „Света Троица“
ни изненада – от малка спирка в програмата се превърна в голяма среща:
с тихата есенна красота на светата обител; с мощите и историята на новоселските мъченици; с топлото посрещане, което ни устрои ефимерият отец Теодор, и неговия вълнуващ разказ: „При Новоселското въстание са избити близо 700 души. В манастира загинали двама свещеници, седем монахини и неуточнен брой миряни. Миналата година, точно на 9 май – датата, когато почитаме паметта на Новоселските мъченици, се появи миро на стенописа на светите братя Методий и Кирил (стенописът се вижда на снимката по-долу)“. По време на въстанието в обителта служат 33 сестри. Днес манастирът е отворен да посрещне нови послушнички и монахини.
Батошевският манастир „Въведение Богородично“
ни среща с монашество от друг порядък и от друго време. Първото, което виждаме в двора, е гробът на архимандрит Севастиян Търновски (1925 – 2008) – старец в светоотеческия смисъл на думата, според онези, които са го познавали лично; неуморим и твърд защитник и проповедник на православната вяра.
Игумения Анисия в първите секунди ни стъписва със строги изисквания и напътствия. Но бързо разбираш, че зад тях се крие безкомпромисна вяра и много, много любов. Съвсем скоро вече пеехме заедно с нея тропарите на Петдесетница и на Светия Кръст, а на изпроводяк тя подари на всеки от групата своите книги „Кратко православно молитвениче“ и „Монастирски вкусотии от магерницата на монахиня Анисия“.
Едно от напътствията на майка Анисия е да се грижим за покойниците – да се молим за починалите си близки, да раздаваме милостиня, да записваме имената им за заупокойна св. Литургия, да поръчваме панихида в тяхна памет… И съвсем естествено беше посещението ни в манастира да завърши със заупокойна молитва на гроба на стареца Севастиян. Още повече, че с него имаме духовно родство, тъй като негово духовно чедо е председателят на нашия храм отец Евгений Димитров.
* * *
Според теоретиците поклонническите пътувания трансформират индивидуалното духовно търсене в споделено колективно преживяване и така създават дълбоки и трайни социални връзки между хора с различен социален статус, независимо от тяхното материално състояние, професия и възраст. Но ние усетихме – или поне се надяваме – и нещо друго: че подобни пътувания създават тънка, невидима връзка между тукашното и горното, между членовете на земната и на Небесната Църква.
Снимки от богослужението в Троянската света обител:
