На 1 октомври 2023 г. енориаши от храм „Света Троица“ – Стара Загора, тръгват на станалото вече традиционно есенно поклонническо пътуване. Маршрутът е повече от вълнуващ – включва три манастира: Бачковската света обител „Успение Богородично“, Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ и Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян”. Преди да ги посетят обаче, участниците в пътуването ще се черкуват в храм „Свети Архангели“ в град Чирпан. И докато за изброените манастири всеки знае или поне има откъде да научи нещо, то за чирпанския храм няма популярни източници на информация. Тук ще ви разкажем накратко за един свещеник, свързал живота си с храм „Свети Архангели“ – неизвестния съратник на Левски, поп хаджи Петър Аврамов. Тази година се изпълват два века от рождението му.
Свещеникът Петър Аврамов е роден през 1823 г. в Каратерзилери (днешното село Гита), близо до Чирпан. Още от малък се изявил като будна и търсеща личност – бил почти дете, когато отишъл в близкия град, за да дири прехрана. Хаджия станал още преди да навърши пълнолетие – поел към Светите земи едва 15-годишен, придружавайки керван поклонници до Йерусалим. Свещенически сан приел през 1858 г. и бързо си спечелил прозвището Дели папаз – Лудия поп. Така били наричани много свещеници, участвали в освободителните борби (напр. поп Харитон). Казвали му още поп Петър Матана, защото бил светъл, синеок, бял като мляко.
Предполага се, че запознанството на поп Петър с Васил Левски става през 1857 г., по време на престоя на Апостола в Стара Загора (1855-1858 г.), на курса за свещеници при даскал Атанас Иванов. В спомените си чирпанският съзаклятник Петър Гарвалов пише: „Като заточиха хаджи поп Димитър Коларов, на негово място дойде хаджи поп Петър Матана. […] Всички новооглашени застанаха срещу иконостаса, свалиха фесовете. Дядо хаджи поп извади Евангелието, прочете молитвата и ги закле“. Става въпрос за приемането на нови членове при възобновяването на Чирпанския комитет през 1874 г., след провала с Хасковското съзаклятие и заточаването на Димитър Коларов. От думите на П. Гарвалов се вижда, че поп Петър идва на мястото на Димитър Коларов, член на ръководството и един от основоположниците на комитета в Чирпан от времето на Левски.
Поп Петър, Дена презвитера и синът им Михалак
Левски посещава неколкократно дома на поп х. Петър, недалеч от къщата на Георги Данчов Зографина, на същата улица. Денка Петрова, внучка на поп Петър, разказва, че дядо й показвал долапа с таен изход, приготвен за скривалище на Левски. За това скривалище свидетелстват четирима от внуците на свещеника: споменатата вече Денка, Христо, Вичка и Станка (Филотея монахиня). Те разказват, че са виждали скривалището с очите си, докато са живели във въпросната къща, съществувала до 1910 г., когато е унищожена от пожар.
След залавянето на Левски поп х. Петър Аврамов продължава участието си в освободителното движение, в подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието много българи са осъдени и пратени в Одринския затвор. Поп Петър оглавява група, която заминава за Одрин по настояване на близките на осъдените, за да узнае каква ще е съдбата им и да им помогне. След множество усилия на пратениците, султанът амнистира затворниците през 1876 г.
Наскоро след това обаче и поп Петър е арестуван, заедно с група чирпанлии. Съдят ги в Пловдив и ги изпращат на заточение. По време на следствието свещеникът не издава никого, макар че е жестоко измъчван. В спомените си Петър Гарвалов пише: „Саид ага отново събра старите, забелязани от правителството бунтовници, комити от града и от селата, и ги изпрати в Пловдив. […] тези са заточените стари забележителни бунтовници…“ – и той изброява имената им, сред които е името на поп х. Петър Аврамов. Осъдени са в Пловдив и изпратени в цариградския затвор. Потвърждение за това дава и Иван Андонов. В своите мемоари „Из спомените ми от турско време. Част втора“ той разказва за срещата си в цариградския затвор с групата заточеници от Чирпан и околията, като посочва и техните имена, сред които и името на поп Петър.
Гробът на поп Петър в Чирпан
Ужасите в затвора са подробно описани от Петър Гарвалов: „Най-после пристигнахме до една желязна врата, която се виждаше един лакът от земята. Останалата й част беше на дълбочина седем стъпала в земята… Като влязохме вътре, запалиха седем тенекиени газеничета, но не виждахме нищо от мъгла. Никъде нямаше прозорец… Но все пак успяхме да забележим, че долу земята е водна, стените също… Пустият му зандан – землянка, пъкъл! Дето имаше другари от селата без дрехи, лежаха на водната земя… образите им отекоха, станаха жълтобистри. После ни изкараха и ни туриха в еничарските кауши. След това взеха да умират тези, на които им бяха отекли образите. Сутрин като станехме, по десет-петнадесет души умрели намирахме“.
След едномесечен престой там от 360 души живи остават едва 40. Навързани по четирима във верига, те са изпратени в крепостта Ангора (Анкара). Поп Петър е в числото на 40-те оцелели, но получава инфекция от веригите. Разболява се и от тропическа малария. Когато след Санстефанския договор заточениците са освободени, той е в безсъзнание и се налага другарите му да го пренесат на ръце до кораба. Две години след това са го лекували на легло вкъщи.
В чирпанския музей се пази снимка от тържественото отбелязване на петнадесетата годишнина от Освобождението. Поп х. Петър Аврамов е на първата редица от десет души поборници, закичени с ленти на гърдите. Той доживява до 30-годишнината от Освобождението и на тържеството по този повод говори от трибуната. Същата година умира.
Денка Йорданова
Умира точно половин век, след като е приел свещенически сан. Ръкоположен е за свещеник на 23 август 1858 г. Преставя се в Господа на 23 август 1908 г. Служението му е свързано с чирпанския храм „Свети Архангели“. Днес малката улица, на която храмът се намира, носи името „Поп хаджи Петър Аврамов“.
Спомени за поп х. Петър Аврамов събира и съхранява неговата правнучка Денка Йорданова Николова-Петкова, учителка по професия, починала през 2005 г. Още в началото на 60-те години тя започнала да събира сведения от потомци, които имали лични спомени за него и неговите разкази. Днес делото й продължава нейният син Йордан Петков – богослов, иподякон в храм „Свети Архангели“.
Тържество за 15-та годишнина от Освобождението. Поп х. Петър Аврамов е на първата редица, вляво на снимката
