Православната църква почита Мария Магдалина като девственица и светица. В масовата култура обаче за нея битува образът на покаяла се грешница. В съзнанието на хората се смесват няколко образа: на самата Мария Магдалина, на Мария – сестрата на Марта и Лазар, а към тях се добавят образите на опростената грешница, която помазала нозете на Иисус (вж. Лук. 7:37-38), и дори на св. Мария Египетска. Преводният текст, който ви предлагаме по-долу, разглежда генезисът на тези заблуди и ги опровергава.
Света равноапостолна Мария Магдалина била родом от галилейския град Магдала[1], разположен на западния бряг на Генисаретското езеро, близо до Капернаум. За нея споменават и четиримата евангелисти. След като Господ я изцелил от зли духове (вж. Лук. 8:2), тя се присъединила към благочестивите жени, които навсякъде съпровождали Господа в земния Му живот и Му служили. Станала свидетелка на кръстните страдания на Спасителя и присъствала на погребението Му. На разсъмване в първия ден след съботата тя, заедно с други благочестиви жени, отишла на гроба на Иисус Христос, за да помаже тялото Му с благовония. Затова Църквата нарича тези жени мироносици. Ангелът най-напред на тях възвестил за Възкресението на Господа (вж. Марк. 16:1-8). Заради великата преданост и жертвената любов към своя Учител св. Мария Магдалина се сподобила първа да види възкръсналия Спасител. Той й поръчал да възвести на апостолите за Неговото Възкресение. Така тя станала за апостолите благовестница. Затова в пасхалната стихира, творение на преп. Йоан Дамаскин, се пее: „Приидите от видения жены благовестницы, и Сиону рцыте: приими от нас радости благовещения Воскресения Христова; красуйся, ликуй и радуйся, Иерусалиме, Царя Христа узрев из гроба, яко жениха происходяща“[2].
В Новия Завет няма нито една дума за това, че св. Мария Магдалина е била грешница. Това мнение се е вкоренило само в западната култура. Съществен етап при формирането му се явява
отъждествяването на св. Мария Магдалина с жената, която помазала с миро нозете на Иисус
в дома на фарисея Симон (вж. Лук. 7:36-50). Евангелският текст не дава никакви основания за такова твърдение. Господ опростил греховете на тази жена, като казал: „Твоята вяра те спаси; иди си смиром“ (Лук. 7:50). При това нищо не се казва за изгонване на бесове. Ако Спасителят е направил това по-рано, то защо тогава не са били простени и греховете й? Освен това евангелист Лука веднага (в 8. глава) говори за благочестивите жени, които служат на Господа. При упоменаването на Мария Магдалина е отбелязано: „от която излезли седем бяса“ – което еднозначно показва, че за нея се споменава за първи път.
За да се утвърди окончателно на Запад произволното и погрешно мнение за св. Мария Магдалина като за бивша грешница, способствала книгата на италианския монах доминиканец, Генуезкия епископ Яков от Ворагина (днешното Varazze) – „Златната легенда“ („Legenda Aurea“), създадена към 1260 г. Този сборник от легенди и жизнеописания на светци станал източник на сюжети за живописта и литературата. Авторът на сборника
отъждествява Мария Магдалина с Мария, сестрата на праведния Лазар
и Марта. Той пише, че имената на техните родители били Сирус и Евхария и произхождали от царски род. Децата си разделили богато наследство: на Мария се паднала Магдала, на Лазар – част от Йерусалим, а на Марта – Витания. В този разказ не е трудно да се види наивна проекция на феодалните отношения на Средновековна Европа върху Древна Палестина. Пристигайки с кораб в Масилия (днешна Марсилия), Мария проповядвала на езичниците. Разказва се за нейното уединяване в пустинята, където нямало вода и храна, но тя получавала небесна храна. Там тя пребивавала 30 години. „Свидетел на това става някой си свещеник, който се заселил недалеч. Той се запознава с Мария Магдалина, която му говори за скорошната си кончина и му поръчва да съобщи за това на блажения Максимин. Като се среща в определения ден с блажения Максимин и приема от него последно причастие, тя умира. Максимин я погребва и нарежда, когато умре, да го погребат редом със светицата. Като източник на тази част Яков ни посочва „някакъв трактат“ на Йосиф Флавий и „книгите на самия Максимин“. За какви произведения става дума, не е известно“ (Нарусевич, И. В., Житие на Мария Магдалина в „Златната легенда“ на Яков Ворагински).
Лесно е да се забележи смесването на сюжети:
легендарното жизнеописание на Мария Магдалина и адаптираното житие на преп. Мария Египетска
(† ок. 522 г.). Това съединяване на две личности – светата благовестница и разкаялата се блудница, станала след това велика пустинница, преминава от „Златната легенда“ в европейското изкуство и става устойчиво явление. Така около 1310 г. Джото ди Бондоне и учениците му изрисували параклиса на Мария Магдалина в долната църква на свети Франциск в Асизи. На стената над входа в параклиса е изобразена сцена, която директно е заимствана от житието на преподобна Мария Египетска – „Мария Магдалина получава расото на отшелника Зосима“ (вж. по-долу снимка 1). Бронзова дървена скулптура на Донатело (1445) изразително изобразява изнурената от подвига пустинница (вж. по-долу снимка 2). Тялото й е покрито с парцаливо наметало. Този шедьовър няма много общо с реалния исторически образ на св. Мария Магдалина. Отново виждаме смесване на образите на двете светици. Постепенно се създава обширна галерия от картини на тема „Каещата се Мария Магдалина”. Достатъчно е да си припомним художници като Вечелио Тициан (1477–1576), Ел Греко (1541–1614), Микеланджело да Караваджо (1573–1610), Гуидо Рени (1575–1642), Орацио Джентилески (1563–1639), Симон Вуе (1590–1649), Хосе де Рибера (1591– 1 652), Жорж Дюменил дьо Латур (1593–1652), Франческо Хейс (1791–1882); скулпторите Педро де Мена (1628-1688), Антонио Канова (1757-1822) и др.
В разказа за живота на света равноапостолна Мария Магдалина
Православната църква стриктно се придържа към евангелските свидетелства
и достоверното църковно предание. Светицата проповядвала Евангелието в Рим. Някои изследователи смятат, че в своето Послание до римляните св. апостол Павел има предвид именно св. Мария Магдалина, когато казва: „Поздравете Мариам, която се потруди за нас“ (Рим. 16: 6).
В последните си години светицата помагала в Ефес на св. Йоан Богослов да проповядва Евангелието. Там починала. При Лъв Мъдри през 886 г. нейните свети мощи са пренесени от Ефес в Константинопол. Паметта й се чества на 22 юли и в Неделята на жените мироносици.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Днес там се намира село Меджел – бел. прев.
[2] Елате след явяването, жени благовестници, и кажете на Сион: „Приеми от нас благовестието на радостта за Възкресението Христово! Весели се, ликувай и радвай се, Йерусалиме, виждайки Царя Христа като Жених, излязъл от гроба!”.
(На водещата снимка: Фрагмент от икона на света Мария Магдалина; автор – Дария Переновска, 12 г.; Ателие по иконопис към храм „Света Троица“, Стара Загора)
Превод на текста: Храм „Света Троица“ – Стара Загора
Източник: pravoslavie.ru/32361.html
