Великият пост е време за промяна
Седем седмици на концентрирано духовно усилие, когато обръщаме поглед навътре в себе си и се вглеждаме в греховете и недостатъците си – не за да униваме, а да ги преодолеем и отстраним. Да преборим собствената си греховна воля, да съберем разпарчетосаната си душа, да се очистим и оцелостим. В това е и истинският смисъл на покаянието, което е едновременно усилие и дар. Защото „покаянието е майка на спасението, победа над дявола, унищожаване на пороците; покаянието сваля оковите на греха, спасява отчаяните души, просвещава помрачените, довежда при Бога отхвърените“, както пише св. Йоан Златоуст, но освен това ние получаваме от Бога лекуващото ни покаяние, „защото не ние Му го принасяме, а Той ни го е дарувал“.
Докато грехът е духовна рана, покаянието е лекарство. Именно през първата седмица на поста, когато е време на интензивно покаяние и очистване, Църквата е отредила да се чете Великият покаен канон на св. Андрей Критски.
„Душо моя, душо моя, стани, защо спиш“
Този възглас към душата да се пробуди ще чуем многократно при четенето на канона. Цялото произведение е призив за пробуждане и духовна борба – в копнеж по Бога; отхвърляне на греха и прилежащата му смърт – в името на Живота.
Колкото човек е по-близо до Бога, толкова по-ясно вижда своите грехове и душевни рани. В 250-те тропара на канона св. Андрей изобличава безпощадно собствените[1] си прегрешения и човешката греховност изобщо. Всеки един от нас би могъл да отнесе към себе си написаното от църковния поет. И от сърце да се присъедини към отправената от него молитва:
О, Господи, Съдниче, Ти ме познаваш всецяло!
Когато пък дойдеш с небесния ангелски чин
да съдиш сърцето човешко, във грях загрубяло,
с пощада дари Своя най-грешен и блуден син.
Графикa за четене на Великия покаен канон вижте тук: Богослужението в храм „Света Троица“ през първата седмица на Великия пост
БЕЛЕЖКИ: [1] Според някои изследователи св. Андрей Критски написал Великия канон, за да се покае, че не се възпротивил на император Филипик Вардан (711-713 г.), който се опитал да възроди ереста на монотелитите. Този епизод от живота на св. Андрей показва, от една страна, че не бива да униваме заради греховете си, защото дори и светиите понякога грешат; от друга страна, учи ни да внимаваме – щом и Божиите угодници могат да сгрешат, то колко по-внимателни трябва да бъдем ние.
