Разказва роденият през 1861 г. пернишки миньор дядо Пене Мацов
Православната църква чества св. Йоан Рилски на 19 октомври – в деня, когато през Х век неговите мощи са пренесени от Рилската света обител в град Средец, днешна София. Народът с любов нарича празника Отчовден – проява на синовната почит към покровителя на българския народ. (До промяната в календара това е и Денят на народните будители, който днес отбелязваме на 1 ноември – лишавайки празника от дълбокия му християнски смисъл).
Църквата е отредила още две чествания на св. Йоан – на 18 август, когато е успението на светеца, и на 1 юли, когато мощите му се завръщат в Рилския манастир.
В началото на миналия век миньорите избират 19 октомври за свой празник (макар че днес празнуват на 18 август). На снимката виждате събраното множество пред “Старите рудници” в Перник на първия миньорски празник – 19 октомври 1903 г.
Защо миньорите почитат като свой небесен покровител св. Йоан Рилски, разказва през 1945 година бившият рудничар дядо Пене Мацов, който тогава бил на 84 години. Неговия разказ е записала Елена Огнянова – българска писателка, виден фолклорист и етнограф.
В две поредни публикации ще ви представим три малко известни чудеса на св. Йоан Рилски, разказани от дядо Пене на колоритен пернишки диалект.
* * *
Един сиромах човек сънувал свети Ивана, който му показал къде да отиде да копа, та да открие кюмур. По това време мъжете от Мошино и Калкас копали блещив (т.е. бляскав) кюмур за турците. Местото, което показал светецо, било при Кулата. После човеко разказал, че докато копал, все виждал светецо пред очите си. Най-после открил много въглища, дека са сега „Стари рудници“ станали най-важни и заедно с това започнало проучването и на други места около селото и се открили много нови рудници.
Еднъж, по време на работа, у „Стари рудници“ се срутили стените и запушили изхода. Работниците вътре останали живи заровени. Седели уплашени и се чудели какво да правят. Тогава още не била създадена „Спасителна служба“. Изкопаните въглища събирали у кошове и износили на гръб. Сичко било работено на ръка. И когато били най-много уплашени, започнали да се задушават от тежък въздух, чули глас и се показала светлина, не точно светлина, а некакво сияние. Много трудно разравяли срутените въглища и се промъкнали, докато излезнали през друг вход, за който никой не знаял по-рано. Руднико опирал у некакви огромни каменни блокове, между които им се открил пролаз, колкото да се промъкне човек жив и здрав. Като излезнали миньорите,
видели висок, слаб, белобрад старец,
който носил в ръцете си кандило и им светил през цялото време. Дувал силен ветър, ала пламико на кандилото не угаснал – се блещукал и показвал пъто. Миньорите повикали старецо да спре, но тоя си продължил напред и не се обърнал.
Миньоро, откриватело на въглищата, рекъл тогава: „Това е сам свети Иван. Той ми показа, дека тука има кюмур, сега ни пази да не станеме зян. Жената ми рече, като тръгвах на работа, дека днеска е дено на свети Иван Рилски…“.
На следващите години на тоя ден работниците започнали да се крият и да не одат на работа. Началствата се чудело какво им става на тия мъже, та не се явяват на работа.
Кога отидох у мината – продължава разказа на дядо Пене Мацов – немаше много мераклии за работа под земята и началниците влизаха в рудниците, познаваха ни по име и ни уважаваха. Фалеха ни, поздравяваха ни за имен ден, черпехме се заедно, без да се прави разлика между инженерин и обикновен работник или минен техник.
Имахме един златен директор на мините Иван Симеонов. На Петровден поръчал, като излеземе от смена из руднико, да отидеме при него у канцеларията. Отидохме десетина човека. Разпита ни как е работата, убави ли са въглищата и току рече: „Бай Пене, ти да немаш днеска имен ден?“. Засмеяхме се. „Имам, ама като си отидем на Радина чешма, че празнуваме.“ Той извади почерпка и рече: „Днеска имаш празник и си дошъл на работа. А защо на дено 19 октомври те немаше, нито тебе, нито некой друг. Две години гледам календаро, кой празник е – пет дена по-рано Петковден, седем дена по-късно Димитровден. Димитър и Петко у нас с лопата да ги ринеш. А на 19 пише „Преподобни Йоан Рилски Чудотворец“. Защо тоя ден бегате от работа, като никой нема имен ден?“.
Моите другари хъката-мъката и казаа как са открити „Старите рудници“ и какво са се спасили при едно големо срутване.
Директоро нищо не каза. А после написал писмо до Министерството името на мини Перник да стане „Свети Иван Рилски“. Разрешиа и от 1903 дено „Свети Иван Рилски“ стана миньорски празник и със сека година ставаше по-голем, повече народ се събира от цела България, тържествен празник и за миньорите, и за техните семейства и роднини… Тоя ден празнуват и миньори от други рудници из цела България. Миньорите насекъде го избраха за покровител, защото живото си е прекарал у пещери и подземия, какъвто е и миньорският труд.
