Близо до „Старите рудници“ в Перник със средства на миньорите е построена и минната църква „Свети Йоан Рилски“. Строежът започнал през 1910 г. по инициатива на директора на мините Иван Симеонов. Храмът бил завършен през 1919 г. и осветен през 1920 г. Забавянето станало поради войните: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Изграждането на църквата било свързано с едно от чудесата на св. Йоан, за които през 1945 г. разказва роденият през 1861 г. пернишки миньор дядо Пене Мацов.
Втора част от разказа на дядо Пене:
Една вечер от „Старите рудници“ излязъл минният техник, нещо ядосан, и като вървял, псувал и проклетисвал професията си. И вървейки, се ударил в един голям камък, за който нямал спомен, че съществува там. Паднал възнак със счупен крак и не могъл да се изправи. Било много късно и пусто наоколо. Лежал отчаян и безпомощен в тъмната нощ. По едно време слаба светлина от кандило блеснала в очите му. Видял, че кандилото държи висок, сух мъж с бяла до пояса брада. Стоял и го гледал, след това се обърнал да си тръгне и казал: „Не бой се! Помоли се за помощ и Бог ще ти изпрати! След два дни е моят празник и ще дойде тук от Ноевци жена вдовица с две мъжки деца. Тя ще ти оправи крака и никога не забравяй моя празник“.
Сутринта, когато работниците отивали първа смяна на работа, намерили техника и го пренесли у дома му. След два дни, на „минскьо празник“, дошла от Ноевци една жена с две момчета. Отишла направо в къщата на техника, казала му, че видяла сън за него и дошла да го излекува. Той, като имал предсказаното от светеца, се оставил в ръцете на жената. А тя се оказала истинска майсторка. Наместила крака, превързала го със серина вълна, върху която счупила 10 яйца, обвила отгоре „изкорубена“ върбова кора и завързала с пояс. Поръчала да отвържат крака след 40 дни.
Техникът спазил дадените напътствия и кракът му зараснал толкова хубаво, че дори в скоро време забравил за счупването. Но докато лежал, мислил и размислял как да се отблагодари на рилския светец. И щом се вдигнал на крака, отишъл при директора, разказал преживяното и решили, че посоченото място е свято, там да издигнат черква и всеки миньор, преди да отиде на работа, ако пожелае, да се отбие и да запали свещ. От тогава започнали да събират средства за черквата, вярвайки, че светецът ги закриля и започнали да произнасят: „Бог на помощ“.
* * *
Разказът на дядо Пене Мацов съответства на официалната версия за възникването на празника, която откриваме в архивите. След преписка между управлението на мината и министерството на търговията, министерството съобщава на директора на мината в Перник с писмо № 13933 от 30 юли 1903 г. следното: „По повод рапорта ви от 23 т.м. № 1725 съобщава Ви се, че се разрешава, щото поверената Ви мина да празнува всяка година деня 19 октомврий като свой празник, в чест на патрона си св. Иван Рилски. (Управляющий Министерството, Министър на правосъдието Н. Генадиев, за началник на Отделението на Мините инженер Т. Михайловски)“.
Още същата година, 1903 – разказват архивите, – покровителят на миньорите св. Иван Рилски е бил честван. От работниците били събрани по 1 лв., с които се накупили продукти за един обяд. Направили една голяма открита кухня при градинката, която сега се намира пред читалището в Перник. В самата градинка сковали от дъски скамейки и маси. Дошъл денят и всички работници се събрали около селската църквичка, където бил отслужен молебен.
Първата част от разказа на дядо Пене може да видите ТУК
Материалите са подготвени със съдействието на г-жа Петя Терзийска от отдел „Краезнание“ на Регионалната библиотека в Перник.
