Фрагмент от иконата на Свети Трисветители в храм „Света Троица” – Стара Загора
На 30 януари почитаме в един ден тримата велики светители: св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов – „стълбове на богословието“ и „вселенски учители“. Православната църква празнува всеки един от тях поотделно, но самите те пожелали да имат и общ празник. За да няма сред вярващите нездрави предпочитания; да не би уважението и любовта към един или друг от наставниците да стане източник на разединение. Защото историята на Църквата помни такива времена – някои християни започнали да смятат себе си за „василиани“, други се наричали „григориани“, а трети пък – „йоанити“.
Наложило се самите светци да се намесят, за да възстановят единството и да припомнят, че в Църквата сме призвани да бъдем Христо̀ви. Тримата светци се явили – наяве, не насън! – на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алексий I Комнин (1048–1118 г.). Единомислено заявили, че между тях няма първи и втори по чест и достойнство, няма и разногласия в учението. Поискали да бъде обявен ден за общото им честване.
През 1076 година датата 30 януари била определена за общ празник на тримата светители. Наричат ги свети Трисветители – дори граматиката е отстъпила, за да се подчертае единството. „Защото всички едно сме в Христа Иисуса“ (ср. Гал. 3:28).
