Сам по себе си човек е толкова немощен, че без Божията помощ не може да придобие истинско покаяние. Затова призоваваме Бог да настрои сърцето ни молитвено и покайно. Църквата започва да ни подготвя за най-покайното време в годината – времето на Великия пост, още от Неделята на митаря и фарисея. От този ден насетне в храма започва да звучи „Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче“. Неслучайно пеем всички заедно, но в единствено число. Защото молитвата е обща, но в същото време личностна – при всичката ни немощ, за да придобием покаяние, от нас се изисква лична воля и лично усилие. Да отворим сърцето си и от цялата си същина да въззовем: „Отвори ми вратите на покаянието, Жизнодавче“.
(На снимката: мозайка по темата на Притчата за митаря и фарисея – Равена, V век)
* * *
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух…
Отвори ми вратите на покаянието, Жизнодавче.
Духът ми бодърства в Твоя храм.
Аз нося храм телесен цял осквернен,
но като щедър, очисти ме с благостта на Твоето милосърдие.
И сега, и винаги, и във вечни векове. Амин!
Настави ме на пътя на покаянието, Богородице.
Окалях душата си със срамни дела
и преминах в леност целия си живот,
но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост
и по многото си щедрости очисти моето беззаконие!
Като помисля за многото мои жестоки деяния,
треперя пред деня на Страшния съд,
но като се надявам на Твоето милосърдие,
като Давид викам към Тебе:
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост!
* * *
Слaвa Отцу и Сину, и Святoму Духу.
Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче,
утренюет бо дух мой ко храму Святому Твоему,
храм носяй телесний вес осквернен,
но яко щедр очисти благоутробною Твоею милостию.
И нине и присно, и во веки веков, амин.
На спасения стези настави мя, Богородице,
студними бо окалях душу грехами,
и в лености все житие мое иждих,
но Твоими молитвами избави мя от всякия нечистоти.
Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей,
и по множеству щедрот Твоих очисти беззаконие мое.
Множества содеянних мной лютих помишляя,
окаянний, трепещу страшного дне суднаго:
но надеяся на милост благоутробия Твоего,
якоже Давид вопию Ти:
помилуй мя, Боже, по велицей Твоей милости.
