Най-много именици празнуват през януари – няма значение дали е така в действителност, в съзнанието на българина януари е месецът на имените дни. Това убеждение е наследено от времената, когато хората са се занимавали основно със земеделие. И тъй като първият месец на годината е свободен от полска работа, той е благоприятен за запомнящо се празнуване.
Преди да проследим как се развива традицията на празнуването, нека да зададем най-важния въпрос:
КОГО ПОЧИТАМЕ НА ИМЕНИЯ ДЕН?
В извънцърковното общество днес погрешно се шири мнението, че почитаме най-вече именика – наш роднина или приятел. Но при цялото ни уважение, не бива да забравяме, че това е ден за почит не толкова към него самия, колкото към неговия небесен покровител – към светеца, чието име той носи. На Ивановден например почитаме св. Йоан Кръстител. А към нашите близки, които носят неговото име, отправяме в сърцето си най-добри благопожелания, в т.ч. и пожеланието св. Йоан да ги закриля и да се моли на Бога за тях.
Неслучайно сред молитвите, които трябва да отправяме всяка сутрин към Бога и светиите, неизменно присъства
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИЯТА, ЧИЕТО ИМЕ НОСИМ:
„Свети угодниче Божий (следва името му, напр. Йоане), моли Бога за мен, понеже усърдно прибягвам към теб – бърз помощник и молител за душата ми“.
Св. Теодор Едески казва, че на всеки от нас Господ дава двама ангели: ангелът пазител ни пази от всякакво зло и ни помага да вършим добро, а другият ни покровител е светият Божи угодник, чието име носим – той ходатайства за нас пред Бога, моли Го за нас. Неговите молитви са по-достойни пред Бога от нашите.
Застъпничеството и на ангела пазител, и на небесния ни покровител получаваме при светото тайнство Кръщение. Името, с което сме кръстени, остава за цял живот, то може да се промени само в изключителни случаи – например при пострижение в монашество.
Когато се молим за някого (и в частните си молитви, и в църковните), важно е да споменаваме (или да записваме за споменаване – когато е в църква) кръщелното име на човека, а не галено име или прякор. Това важи и за молитвите, които отправяме за нашите покойници, тъй като човек отива в отвъдния свят с кръщелното си име.
НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО СЕ ПРАЗНУВАТ ИМЕНИТЕ ДНИ,
е показателен за обществените нагласи. Във времената, когато хората масово имали Бога за свой ориентир и цел на своите стремления, те празнували църковните празници. Светското празнуване на имени дни идва с „възрожденските“ нагласи – когато от отминали езически времена започва да се възражда, макар и несъзнателно в началото, виждането за човека като център на света и битието.
Според етнографите празнуването на имени дни в България започва в края на ХІХ век. Възприема се и се утвърждава бързо. Става толкова популярно, че когато някой е възпрепятстван да приеме гости за имения си ден, той дава нарочна обява в местния вестник, за да предотврати недоразуменията.
Няколко десетилетия по-късно у нас идва модата на рождените дни, при които празникът вече е съсредоточен изцяло върху персоната на рожденика.
По време на социализма имените дни целенасочено се откъсват от църковния живот. Един от способите за това са професионалните празници – например Гергьовден става Ден на животновъда.
Днес имените дни са много популярни. Празнуват дори невярващите. Но пълнотата на празника не може да се осъществи нито в неговата „колективизация“ (каквато се опитват да наложат богоборческите власти), нито при ограничаването му до индивидуалните рамки на тщеславното его. Защото празникът е тържество на личността, която осъществява себе си в общуването с Бога.
Милена Иванова-Андреева
ПОСЛЕПИС. Накрая – една важна езикова бележка: имения ден, имени дни, именик, именици се пише с едно Н. Идва от имен (ден).
(В миналото се е употребявала архаичната днес форма именен ден и тогава цитираните по-горе думи са се изписвали с двойно -нн-.)
В актуалния правописен речник, съгласно сега действащата правописна норма, ще откриете именни и с двойно –нн-, но това вече е съвсем друга дума – става въпрос за списъци с имена, именни (списъци), например Именник на българските ханове, където именник означава списък с имена, а не човек, който празнува имен ден.
