Днес почти всеки знае какво е компютърно приложение – програма с конкретно практическо предназначение, проста, лесна, разбираема, в услуга на потребителя. Който пък е влизал в църква и е слушал проповедта на свещеника, знае и нещо друго – колко трудно е да предадеш християнската мъдрост на хората понятно, при това без да я принизиш, независимо че уж всички говорим на един и същи език…
Защо свързваме тези на пръв поглед несвързани помежду си неща? Отговорът се крие векове назад, в глагола приложити. Светите братя Кирил и Методий и техните свети ученици и следовници използват тази дума и нейните производни, когато говорят за превода на свещените книги на старобългарски. Тя е показателна за целите и подхода в осъществяването на това дело. Защото преводачите не просто водят, не просто довеждат, не просто превеждат християнското знание на територията на един доскоро варварски език. Те изграждат нов, книжовен език, способен да приложи във и чрез себе си това ново за него и за носителите му знание.
При това никога не превеждат формално, буквално, а винаги отдават първенство на смисъла, както пише Йоан Екзарх: „Не е правилно, ако поискат да разберат божественото слово, да обръщат внимание само на голите звукове, а самото слово да не достига до слуха им, като остава отвън, и да не искат да знаят какво тази дума означава“.
Нека вземем за пример гръцката думата „аскеза“, която на български би трябвало да се преведе буквално като „упражнение“. Преводачите обаче, прилагайки смисъла на свещените текстове, я превеждат с нова, създадена от тях дума – подвиг. Ключът за значението на тази дума е в коренчето -двиг – от „двигам се“, „движа се“. Така думата надскача смисъла на някакво духовно упражнение и назовава усърдното, непрестанно движение към Бога. Нека имаме предвид и това, че в началото глаголът „двигам“, „движа“ означава преди всичко движение нагоре (което се е запазило в думата „вдигам“). Ето го и смисълът на подвига – извисяването към Бога. При това не като ограничен във времето, еднократен геройски акт, а като процес на съзнателно, упорито, непрестанно усилие.
Много са подобните примери в българския език. Дори когато сетивата ни са вече закърнели за смисъла на тези думи съкровищници, те продължават да пазят в себе си вложеното в тях непреходно знание.
Изграждането на книжовния старобългарски език става част от подвига на светите Кирил и Методий и на книжовниците след тях, част от тяхната аскеза, от тяхното движение към Бога. Защото създаването на нашата азбука е само началото. След него започва освещаването на езика, превръщането му в съвършен инструмент за възприемане и осмисляне на християнската мъдрост от милиони хора.
Милена Иванова-Андреева
Вижте още: За буквите и словото
