„Нейната смърт е била живоносна – смърт, която въвежда в небесен и безсмъртен живот. Затова възпоменаването на тази смърт е празник радостен и всемирно тържество“, пише св. Григорий Палама за празника Успение Богородично.
От Новия Завет знаем, че Майката Божия заемала почетно място сред апостолите (вж. Деяния 1:14). Тя живяла в дома на Йоан в Йерусалим (вж. Йоан 19:27). След това следите Й се губят. Някои предания свързват края на Нейния земен път с Ефес, където се преселил Йоан, други сочат Гетсимания. И на едното, и на другото място има храмове, посветени на Успение Богородично.
Най-ранният текст, който разказва за Успение Богородично, е апокриф, написан от името на Йоан Богослов. Някои историци го отнасят към 5. век, но повечето го датират с век и половина по-късно.
Йерусалимският патриарх Модест (началото на VII век) вече знаел преданието за това, че всичките дванадесет апостоли се събрали, за да изпратят Пречистата в последния Й път. Светителят изповядва вярата в Нейното абсолютно безсмъртие, настъпило преди общото възкресение. Той пише: „Всеславната Майка на Началника на живота и безсмъртието – Христос Спасителя, нашия Бог, е съживена от Него, за да сподели телесно вечната нетленност с Онзи, Който Я изведе от гроба и я прие при Себе Си по начин, познат единствено на Него Самия”.[1]
От разказа за „Земния живот на Света Богородица“[2] научаваме, че по премъдрия Божи промисъл апостол Тома закъснял за погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, той дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея. Апостолите решили да отворят пещерата, за да може той да се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че Пречистото тяло на Богородица го нямало, а там лежали само погребалните й повивки, от които се разнасяло благоухание.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка „успение“ (заспиване). Нейната смърт е само кратък сън, след който следват възкресение и възнесение. „Светоотеческото учение говори първо за Успение на Пресвета Богородица, т. е. за истинска смърт (раздяла на душата от тялото), а след това за преставление на Богородица, т. е. за нейното възкресение (съединение на душата и тялото) и възнесение при Нейния Син. […] Господ възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето със Своето възкресено тяло. Подобно нещо става и в случая с Пресвета Богородица, т. е. налице е възкресение на Нейното тяло и Нейно възнесение на Небесата. Има обаче една основна разлика, и това е, че Сам Христос е възкресил тялото Си като Бог, докато възкресението на св. Богородица е станало със силата и действието на Нейния Син – Христос. […] Възкресението на тялото на св. Богородица и Нейното възнесение на Небето се обяснява богословски с факта, че Божието Слово е съединило божествената природа с човешката природа на Своята личност, обòжило е човешката природа и следователно св. Богородица е първата, която е вкусила плодовете на съединението на божествената и човешката природа в ипостаста на Словото. […] Тя е единственият човек, който вече живее пръв всеобщото възкресение на всички хора след Съда“, пише Г. Манолис[3].
Затова празникът Успение Богородично не е свързан с тъга, а с радост. На този ден Църквата пее: В рождестве девство сохранила ecи, во успении мира не оставила ecи, Богородице, преставилася ecи к Животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша (При раждането си съхранила девството, при успението не си изоставила света, Богородице, преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с Твоите молитви избавяш от смърт душите ни).
Успението на Божията Майка е последният от дванадесетте големи Господски и Богородични празници – две седмици след него (на 1 септември) започва новата църковна година.
[1] Вж. Успение на Пресвета Богородица
[2] Вж. Какво разказва църковното Предание
[3] Вж. Преставлението на св. Богородица според светоотеческото учение и Преданието на Църквата
