На 16 октомври възпитаниците на Неделното училище и Ателието по иконопис към храм „Света Троица“ в Стара Загора проведоха заниманията си сред природата – в парк „Аязмото“. Денят започна с участие в Литургията в храм „Св. Теодор Тирон“. Децата, които имаха подготовка и благословение за Причастие, приеха светите Тайни.
След богослужението предстоятелят на храма свещ. ик. Димитър Стойков говори за ролята на светите отци от Седмия вселенски събор[1], които почитаме на днешния неделен ден. „Иконите показват, че светците са били като нас – хора от плът и кръв, но те с всички сили са се стремили да придобият Бога в сърцата си“ – каза той и призова да следваме техния пример. Той подчерта, че в сравнение с всички старозагорски храмове най-много български светци са изобразени в храм „Св. Теодор Тирон“.
По-късно отец Димитър разказа накратко кога е изграден храмът и как е създаден парк „Аязмото“. Той пожела на децата да бъдат добри християни и да помагат на всички, защото Бог помага на онези, които помагат на другите.
По време на обяда ръководителката на Ателието Зорница Иванова спомена имената на светци, които са били покровители на животни, и обеща в бъдеще да покаже техни изображения и да разкаже за живота им.
Децата посетиха животните в обновения старозагорски зоопарк и им донесоха специален дар – зеленчуци. При гостуването си там разбраха, че могат да се включат в конкурса за определяне на имената на новите обитатели на зоологическата градина. Това даде повод на преподавателките да им разкажат как и защо Бог възложил на нашия праотец Адам да даде имена на животните.
„Надяваме се часовете, прекарани сред природата, да компенсират пропуснатите заради пандемията организирани пътувания – каза учителката Илиана Димова. – Това е начин да възстановим контакта между децата, който беше нарушен донякъде по време на принудителната изолация. Надяваме се така да поставим позитивно начало на новата учебна година. И не на последно място, да ги научим, че грижовното отношение към природата е част от ценностите, които ние, като християни, споделяме.“
В този ден имаше много игри и усмивки. Имаше и цветя за учителките – разбира се, без да са откъснати от парк „Аязмото“.
[1] Седмият вселенски събор (свикан в Никея през 787 г.) изобличава и осъжда иконоборческата ерес. Съборът постановява почитта към светите икони: „икони на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос или на непорочната наша Владичица св. Богородица, или на честните Ангели и на всички свети и праведни мъже“, защото „колкото по-често те стават с помощта на иконите предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат към тия икони, ще се подбуждат към възпоменаване и на самите първообрази…“.
