Аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша;
не можете да участвате на Господня трапеза
и на бесовска трапеза
(1 Кор. 10:20-21)
Драмата на християните е, че при всичката си любов към човеците, те не могат да постигнат единомислие и единение с никое мнозинство. Винаги са били и ще си останат „малко стадо“. Така е било още по време на гоненията. Така е и по-късно, когато християнството заема господстваща позиция в гръко-римския свят – тогава „демосът изяжда лаоса“, т.е. божият народ е изтикан в ъгъла от нахлулите търсачи на земна слава и пари, които привиждат в Църквата удобен терен за кариера и светско бълбукане. В по-ново време – по комунистическо, стадото съвсем оредя. Малко си остава и до днес (ако не броим, разбира се, номиналните християни).
В края на октомври обществото у нас за пореден път ще се раздели между Хелоуин и Деня на будителите. И о, колко ще е труден отново изборът на малкото стадо! Покрай Хелоуин ще се съберат мнозина, за да се пошегуват със смъртта и отвъдното, да забравят за миг, че са тленни, да надмогнат старото и сериозното, да изобретят по своему младостта и свободата. Но какво да прави при тях християнинът, който знае: животът не е игра, а изпитание, смъртта не е за смях, а за помнене; при това са като скачени съдове – няма смислен живот на земята, ако пренебрегнеш мисълта за смъртта, която е вратата към битието или небитието във вечността. Що се отнася до маскарада, буквално: не можеш да влезеш под маската на злото, без то да ти дамгоса личността.
От другата страна се строяват различни по ум родолюбци, за да ни припомнят да помним нашите народни будители. Християнинът пристъпва натам полекичка, само с единия крак. Не че не обича България, но той помни онова, което мнозина не помнят: празникът е взет от Църквата, но сега се празнува извън нея – това е Отчовден без отците. И най-гласовити на тоя ден са дружините на ония, за които будителите са само повод да изявят себе си.
Тази година краят на октомври е различен. В плашещо красивата есен, само на няколкостотин километра от нас има страшна война. Покрай нея фракциите на хелоуинците и будителите съвсем се объркаха. Много от тези, които клеймяха маскарадите на смъртта, сега защитават подпалвачите на войната и оправдават реалната смърт на хиляди невинни човеци. Хора, които наричат себе си християни, оправдават жестокостта и насилието, търсят им духовна опаковка, маскират ги. И това е по-зловещ маскарад!
Днес оправдаването на руската агресия е най-лукавият Хелоуин! Подпалвачите на войната са надянали маските на Христови воини – искат да „десатанизират“ Украйна. Крещят, с бесновати интонации, възгласи за „свещена война“. С подобни етикети се оправдава най-противното на Христа поведение. На фронта се изпращат дори извадени от затворите убийци рецидивисти и маниаци. И всичко става с благословията на Руската православна църква, или поне на официалното й ръководство.
От това сърцето на християнина се отвращава! Което не означава, че щом не приемаш благовидните лъжи на агресора, значи си привърженик на хелоуин, на абортите, на третия пол и на каквото още там се сетиш. Християнството не е избор между това тук и онова там, между полюсите на север и на юг, нито дори между Изтока и Запада. Нашият избор не е по хоризонталата, а по вертикалата.
Трудно ни е в тези лукави времена. Но да не забравяме думите на най-великия Будител, Който казва: „Не бой се, малко стадо!“ (Лук. 12:32). Да помним също, че за важните неща в живота изборът ни трябва да бъде: „да, да; не, не; каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37). А ние не можем да пием едновременно Господня чаша и бесовска чаша.
Милена Иванова-Андреева
