В навечерието на Рождество Христово в интернет масово се копи-пейства текст за „поразителното свидетелство” на поета Вергилий, който десетилетия преди раждането на Спасителя „прави предсказанието: Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя“.
Предреченото във Вергилиевите „Буколики“ чрез прорицателката Сибила е впечатлило не само съвременния фейсбукар. Още през ХІІІ век в „Роман за розата“, написан от Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мьон, се казва:
Аз си спомням, че в шестата книга
чрез Сибила Вергилий издига
глас и казва във свойта тирада,
че не ще бъде хвърлен във ада
и че няма в катран да изтлее,
целомъдрено който живее.
[…]
Сам Вергилий във свойто писание
„Буколики“ предава словата
на Сибила, таз жрица, която
от Свети Дух била посветена:
„За да бъде Земята спасена,
нов род идва и всички народи
по най-верния път той ще води
и железният век на безверие
ще отстъпи пред златната ера“.
(Превод от старофренски: Паисий Христов)
В есе, писано по повод 2000 години от смъртта на Вергилий, друг един велик поет (и нобелов лауреат за литература) – Йосиф Бродски, пише, че
ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ НЕ Е БИЛ ПОКЛОННИК НА ПОЕЗИЯТА
„Ако беше такъв и особено ако бе прочел „Буколики“ на Вергилий (издадени цели седемдесет години преди събитията в Йерусалим), със сигурност щеше да се вслуша по-внимателно в думите на Иисус. Пилат вероятно би разпознал в онзи, когото изправят пред него, човека, чието идване е предречено, както смятат някои учени, от Вергилий в Еклога IV на неговите „Буколики“ (Превод от английски: Калоян Игнатовски).
В своя сборник с исихастки студии „Тайнството на човешката личност“ епископ Калистос Уеър пише, че поетите често се оказват най-добрите богослови[1]. Като доказателство той припомня думи, написани по повод Рождество Христово и произнесени на рождественската проповед в Константинопол през 380 г. от св. Григорий Богослов:
Ето, всички неща се обновиха…
Безплътният се въплъти;
Словото стана плът;
Невидимият стана видим;
Недосегаемият е достижим;
Вечното прие начало;
Синът Божи стана Син Човечески…
Този, Който е, се роди,
Несътвореният е сътворен.
Наистина трябва да имаш поетична нагласа, за да проумееш в сърцето си привидния парадокс не само на Христовото Рождество, но и въобще на християнството, което „за иудеи е съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1:23).
Каква по-велика поезия, пък и какво изобщо по-велико може да има от всеобемащата любов на Този, Който понизи и отдаде Себе си заради нас. Това пита и св. Ефрем Сирин:
Има ли друг като Теб, Господи,
Великият, който стана малък,
Будният, който заспа,
Чистият, който бе кръстен,
Безсмъртният, който умря.
Царят, който принизи Себе Си, за да почете всички нас.
БЕЛЕЖКИ:
[1] Вж. Уеър, К. Тайнството на човешката личност, издава Сдружение „Св. Албан и св. Сергий“, С. 2002, с. 93-94
