Църквата е отредила четири подготвителни недели, с които вярващите да се подготвят и духовно, и телесно за навлизането във Великия пост. Първата от тях е
Неделята на митаря и фарисея
На този ден евангелското четиво (Лук. 18:10-14), свързано с едноименната притча, ни поучава, че дълбокото смирение е нашата отправна точка по пътя към спасението. Можем да се спасим, ако се смирим като покаялия се митар, или да погубим душата си в гордост, подобно на фарисея. Дай, Боже, да съумеем в смирение да посрещнем следващата неделя –
Неделята на блудния син,
когато Евангелието (вж. Лук. 15:11-32) ни разкрива силата на покаянието и безкрайната Божия любов към покаялия се грешник. Библейската притча за блудния син, която св. Йоан Златоуст нарича „Евангелие в Евангелието“, ни дава куража, че още не е късно, че все още нищо не е изгубено. Достатъчно е само да намерим сили да изоставим гибелния път, по който сме поели, и да се покаем от сърце, за да се завърнем у дома си, в обятията на нашия любящ Баща.
Неделя Месопустна
ни припомня за Страшния съд, когато ще трябва да дадем отговор за всичко сторено и несторено. Евангелието (вж. Мат. 25:31-46) ни разказва за Второто пришествие на Христос, като ни внушава спасителен, съзидателен страх от Бога. Тази неделя е последният ден до Великден, когато е разрешено да се яде месо (затова се нарича и Месни заговезни). В съботата преди Неделя Месопустна е Задушницата преди Великия пост.
Неделя Сиропустна
е последната подготвителна неделя. Това е Неделята на общото всеопрощение. На този ден – с любов и милосърдие – даваме прошка на ближните си и искаме прошка от тях, за да влезем във Великия пост с чисто сърце и чиста съвест. Това е последният ден до Възкресение Христово, когато се ядат сирене, яйца, мляко (казва се още Сирни заговезни).
След Сирни заговезни започва същинският Велик пост, през който с молитва и телесно въздържание се подготвяме да посрещнем Възкресението на Спасителя.
