Рождество Христово е реално, конкретно историческо събитие. Но то е свръхестествено – защото не се подчинява на природните закони, а ги надмогва. „Бог се ражда, майката е Девица. Какво друго по-невиждано нещо е видяло творението?“ – се пита в празничния синаксар. За човешката мисъл това е двоен парадокс. Ражда се Този, Който е Вечносъществуващият; ражда Го Девица, която никога не е познавала мъж, и остава девствена след раждането.
Не е по силите ни да проумеем тези събития – обяснимо е, че те излизат от рамките на човешката логика, защото се движат от Божията сила. Тяхната цел е формулирана ясно в Символа на вярата: Господ Иисус Христос „заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек“. Заради нашето спасение – за да ни спаси от робството на греха, смъртта и дявола. Както точно го формулират светите отци: „Синът Божий стана Син Човешки, за да може и синът човешки да стане син Божий“ (св. Ириней Лионски), тоест „Бог се въчовечил, за да можем ние да се обожим“ (св. Атанасий Велики).
„Наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“, казва св. ап. Павел (1 Тим. 3:16). Тази тайна трябва да приемем с вяра, с благодарност, радост и благоговейно мълчание. Това, което попада в рамките на природните закони, заслужава да бъде изследвано, но всичко, което ги надхвърля, трябва да бъде оградено с почтено мълчание, защото заслужава да бъде почитано без многословие, казва св. Йоан Златоуст в своето Слово за Рождество Христово. И заключава: „И така, да празнуваме, да се веселим! Чуден е начинът на празнуване, както е чудно и Рождеството. Днес се развързаха древните връзки, дяволът е посрамен, демоните се обърнаха в бягство, смъртта е съкрушена, раят е отворен, проклятието изчезна, грехът е отстранен, заблудата е унищожена, истината се възвърна и словото на благочестието се разпръсна и разпространи навсякъде, горният живот се пося на земята, ангелите общуват с хората и хората беседват с ангелите без страх. Защо? Защото Бог дойде на земята, човек – на небесата, и всичко се съедини. Дойде на земята, всецяло бидейки на небесата; и както беше всецяло на небесата, целият е на земята. Бидейки Бог, Той стана човек, без да престава да бъде Бог; бидейки безстрастното Слово, Той стана плът – стана плът, за да живее в нас“.
На снимката: Рождество Христово (мозайка, ХI век, манастир „Св. Лука“, Гърция)
