Човек прави своя избор ежедневно, по няколко пъти на ден. Изборът е сърцевината на битието. Ако не мислиш за това, не е ясно дали изобщо живееш. Тогава животът се свежда до физическо оцеляване, до развиване на някакви дейности. Постът свива суетната действеност на човека и разширява пространството на живота, казва отец Алексей Умински:
Има такава форма на подмяна на живота – свеждането му до дейностите, в които човекът е затворен. Тези дейности може много, много да му харесват или пък да не му се нравят… Но това е форма на оцеляване, не е живот, тъй като не дава възможност на човека да се опомни, да направи своя избор.
Когато човек пребивава в такава „активност“, още като се събуди, започва да развива някаква дейност. След като „дейността“ приключи, той се прибира, пуска сериал по телевизора и сетне заспива. В тази активност няма живот. При такова активничене животът идва тогава, когато действията бъдат прекъснати изведнъж от извънредни събития, най-често трагични. Тогава изведнъж вече няма никаква действеност, но пък има живот, с който трябва да се справяш. Действеността ти е разрушена и се оказваш в живота, за който не си готов.
Но освен да пребиваваш в активност, може и да живееш – което означава да правиш своя избор. Още като се събудиш, започваш да избираш – дали да се впуснеш в действеност, или да поспреш, за да живееш. И ти правиш своя избор – спираш, за да живееш, и отделяш три минути за молитва. Защото
молитвата е форма на живот, но тя не е дейност
След това битието те увлича в някакви активности, но ти пак спираш, защото си срещнал човека, който мете улицата – може да го подминеш, а може и да спреш, за да го поздравиш. И това е форма на живот. Такива моменти, в които човек прави своя избор – да подмине, увлечен в активности, или да спре и да посвети минута на живота – биха могли да бъдат неизброимо много.
Постът разширява това пространство у човека до огромни предели. Постът е именно това – да стесниш „действеността“ в себе си и на нейно място да поставиш живота. През Великия пост трябва непрестанно да си готов за избор: да подминеш или да поспреш – за да посветиш минутка на Бога; да посветиш минутка на човека; да посветиш минутка, за да разбереш самия себе си и собствените си чувства; ако щете, да отделиш минута за съзерцание – когато спираш и се оглеждаш наоколо, виждаш пъпката, която наедрява и се разпуква, или забелязваш нещо друго, което те връща към живота, докато „действеността“ в такъв момент замира.
Постът, според мен, е време, когато „действеността“ остава на втори план, дори на трети или четвърти. А пространството на живота се разширява. И това затруднява човека.
Най-тежко по време на пост е пространството на живота, защото човекът не умее да го използва
Не иска да се потопи в него, търси възможност да се измъкне, да избяга в небитието – в пространствата на удоволствията, на съня, на сериалите, на социалните мрежи и прочие, защото е трудно да останеш при избора, в реалния живот. Постът дава насищане с реален живот и това е трудно за човека, трябва да се принуждаваш. Човек лесно изпада от живота, докато безжизнената действеност много леко му се отдава. Трудно се постига всяка минута от пълнотата на живота.
Отец Алексей изрича тези думи преди осем години. Още тогава говори за мъжеството да поемаш отговорност, защото когато правиш избор, най-важното е „да не се изплашиш, да не отстъпиш встрани, да не дадеш вид, че не те засяга“, т.е. да не си равнодушен, да не си „топлохладен“. Той направи своя избор в реалния живот, показвайки отношението си към руската агресия в Украйна. В средата на януари т.г. Епархийският църковен съд в Москва лиши отец Алексей Умински от свещенически сан, защото отказал да чете по време на св. Литургия молитва за победата на „Светата Рус“. В края на февруари той беше възстановен в сан протойерей от Светия Синод на Константинополската патриаршия.
Превод: Храм “Света Троица”
