Когато ни предаде Тайната вечеря, Христос каза: „Това правете за Мой спомен“, т.е. това правете, за да Ме помните. Когато Христос ни казва да Го помним, и особено в този случай, това не се отнася до обикновен психологически или интелектуален процес, както казваме например: „Да си спомня селото, къщата, дома, родителите, учителите“ и т.н. Става дума за нещо много по-дълбоко. Помненето и възпоменанието, за което Христос говори, означава, че човекът отново преживява събитията – св. Литургия прави отново тези събития настоящи и ни помага да участваме в тях. Защото всеки път, когато извършваме св. Литургия, всеки ден, когато я служим, тя е възпоменание, повторно преживяване, участие в Пасха, Кръста, Рождество Христово и т.н. Всички тези събития присъстват в св. Литургия и човекът, който участва в нея, ги преживява.
Заповедта на Господ е да правим това за Негов спомен. Разбирате колко важно е извършването на св. Литургия, която не е дело само на свещеника. Когато сме в храма, всички участваме в нея. И свещеникът, и певецът, и клисарят, и миряните – всички извършваме св. Литургия.
Свещеникът не може да служи сам св. Литургия,
това е забранено от църковните правила. Свещеникът не може сам да служи св. Литургия, без да има поне още един вярващ. Той може да служи Вечерня, Молебен, Водосвет, но не и св. Литургия. Защото, както показва и самата дума, литургия означава дело на народа. И свещеникът не я извършва само за себе си, а за целия свят, за избрания народ, който присъства. На Запад при римокатолиците свещеникът може да извърши сам тяхната литургия, както я разбират. Защото за тях Литургията е индивидуално събитие. При нас това изобщо не се допуска. И в пустинята да си, където и да си, трябва да има още един човек, който да представлява Божия народ.
Когато се извършва св. Литургия, тя е участие, преживяване на Тайните.
Ние живеем в Христовите тайни,
затова е важно да бъдем на св. Литургия и да участваме в нея. Хубаво би било някога да стигнем до онзи момент, както в ранната Църква, когато всички християни участвали в св. Литургия, не само в св. Причастие, но и в пеенето. […] Псалтите служат, за да помагат на народа всички да пеят заедно, а не да пеят сами и ние да сме длъжни да ги слушаме. Всички заедно трябва да пеем, а ако не можем, поне всички да казваме Символа на вярата и Отче наш. Това е необходима предпоставка, за да можем да се причастим.
Светата Литургия е най-великото дело на Църквата
[…] Служейки св. Литургия, разбираме, че това е делото на Църквата. Само това да прави Църквата – да служи св. Литургия, дори да не проповядва, дори да не храни хората, даже и тогава нейното дело ще е пълно. Всички други неща, ако може да ги прави – добре, ако не – не губи нищо. Св. Литургия е най-голямото, съществено и превъзходно дело на Църквата.
Докато Църквата служи св. Литургия, светът съществува,
светът има причина за своето съществуване. Когато спре да се служи, тогава и светът няма да има причина за съществуване, защото св. Литургия има всемирното благословение да обгръща целия свят, а всички нейни чеда да преживяват отново великата тайна на нашия Господ Иисус Христос в Неговото възпоменание.
Преди да започне св. Литургия, по време на св. Проскомидия, свещеникът, приготвяйки св. Дарове, взема просфората, от която ще извади Агнеца, тоест тази част, която с благодатта на Светия Дух ще се претвори в Тяло Христово, и след като я въздигне пред Бога, я прекръства с копието – специален нож – и казва: Във възпоменание на Господа и Спасителя наш Иисус Христос. Всичко това става във възпоменание на Христос – всички събития от живота на Христос присъстват. Това, както казваше преподобният старец Паисий, са божествените събития. Ако Бог отваряше очите ни, или по-скоро, ако ние бяхме достойни и очите ни бяха отворени, и виждахме тези божествени събития, които се случват реално, а не въображаемо според нашия благочестив копнеж, не психологически и не интелектуално в нашето въображение, тогава, каквото и да става около нас, нищо нямаше да ни възпрепятства да отидем и да влезем в божествената атмосфера на св. Литургия. Каквото и да става! Първите християни преживявали това – дори с опасност за живота си – те отивали, за да се причастят с Тялото и Кръвта Христови. […] А какво да кажем ние, с нашата леност…
Когато отиваме и преживяваме св. Литургия, трябва да помним, че това е участие във всички божествени събития от Христовия живот. Затова за нас Пасха е всеки ден. Този, който чака Неделята на Пасха, за да празнува Пасха, нищо не е разбрал.
Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Превод: Константин Константинов
Публикуваният фрагмент е от подготвена
за печат нова книга от поредицата
„Хлябът на живота. Изяснение на
Божествената литургия“,
(На снимката – първи том от
поредицата „Хлябът на живота…“,
издание на храм „Св. св. Кирил и
Методий“ – гр. Ловеч)
