Църквата ни насочва да разсъждаваме за свободата на личността дори с подредбата на празничните дни. Ето, предстои Богоявление. На 6 януари честваме явяването на Бога в Троица, по време на Кръщението на Христос в река Йордан, когато „Агнецът Божи взема върху Себе Си греха на света“ (ср. Йоан 1:29). И веднага на следващия ден, на 7 януари, почитаме св. Йоан Предтеча – Кръстителя, който бил удостоен да възложи ръката си върху главата на Небесния Владика.
Не станало Кръщението Господне без участието на св. Йоан
Както не станало и Раждането на Спасителя без Неговата Майка по плът. Затова на 25 декември празнуваме Рождество Христово, а на другия ден, на 26-и – Събор на Пресвета Богородица.
И Кръстителя, и Майката Божия са от Бога избрани. Но те също са избрали Бога – направили са своя свободен избор и са го отстоявали във всеки миг от земния си живот. Мария заявила в деня на Благовещението, че изцяло се предава в Божиите ръце, като рекла смирено: „Ето рабинята Господня“ (Лук. 1:38). Но тя отдала себе си на Бога още като дете и така било до края на земните й дни. Свети Йоан Предтеча също избрал доброволно да се подчини на Божията воля, живял в смирение и покаяние, и дори в смъртта си не отстъпил от Истината. Така изживял свободата си, че християните го нарекли земен ангел и небесен човек. А Иисус казал за него: „Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя“ (Мат. 11:11).
Свободата ни е дар и отговорност
Божиите работи – в нашия човешки свят въобще и в живота на отделния човек конкретно – не стават без участието на човеци, не стават, без да се изяви свободната човешка воля, не стават без съзнателното доброволно подчинение и синергийно сливане на човешката воля с Божията. Не защото Бог има нужда от нашата помощ, не – за Бога всичко е възможно, всичко е постижимо, „Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму“ (Мат. 3:9). Но Бог не спасява никого против волята му – никого не притегля към Себе Си насила и насила не дарява живот. Защото „Бог е любов“ (1Йоан 4:8). Любовта и насилието са несъвместими. В християнството любовта е едновременно средство и цел – любовта се постига с любов, тя от себе си и чрез себе си се умножава. И спасява, и дава живот.
Няма в църковния календар отбелязан празник на свободата, нито има празник на любовта. Защото нищо не е относително, нито има нещо абстрактно.
Всичко минава през личността
Всяко наше дело и безделие, всяка наша мисъл и чувство са положени в координатната система на личния ни избор между добро и зло, между живот и смърт. Затова Църквата не празнува понятия. Дори когато отбелязва исторически събития, тя почита Личността на Бога и личностите на човеците, които са ги осъществили – със своята свобода и любов.
