Сретение означава среща, но не в тесните рамки на буквалния делничен смисъл на думата. Празникът надскача и възпоменаването на конкретната историческа случка. Сретение е среща на Стария и Новия Завет, на радостта и тъгата, на тлението и живота, на малкото и голямото… Сретение е срещата на човека с Бога – неограничена, отворена, перманентно възможна за всеки един от нас, додето е жив.
Срещата на праведния Симеон с Младенеца Христос
Исторически, празникът е свързан със събития, описани в началото на Новия Завет (Лук. 2:21-40). На четиридесетия дeн след Рождество Христово Йосиф и Мария занесли Младенеца в Йерусалимския храм. Съгласно старозаветните изисквания (Левит, гл. 12), Божията майка принесла в жертва две гургулици. Просветен от Светия Дух, в храма отишъл и праведният старец Симеон, който по това време бил на повече от 250 години и отдавна очаквал да види Месия. Как неговата личност била свързана със случващото се в този ден? И защо казваме, че на Сретение Господне става
среща на Стария и Новия Завет
Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки. На него се паднало да преведе книгата на пророк Исайя. Преданието разказва, че когато стигнал до 7. глава, 14. стих, той помислил, че в текста има грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Св. Симеон решил да замени думата „алма“ („девица“) с „иша“ („млада жена”). Тозчас пред него се явил Ангел Господен, който му казал: „Написаното е вярно, не смей да го променяш. Няма да умреш, докато не видиш с очите си как ще се изпълнят тези думи“.
Симеон доживял да види Помазаника – Христос. В срещата помежду им виждаме
как се срещат тлението и Животът –
не защото изтощеният от земното битие старец, живял на този свят повече от два века и половина, поема в ръцете си Младенеца. А защото вижда в него Спасителя, Който е дошъл, за да избави човеците от вечната смърт. И престарелият праведник възкликва: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:29-32).
На празничната иконата виждаме Божията Майка като че ли в неестествена поза – тя вече е подала Младенеца, но не отпуска ръцете си, продължава да ги държи протегнати към Него. По този начин иконописецът майсторски разкрива как в майчиното сърце се срещат
мъката и радостта
Над радостта от майчинството е легнала сянката от Разпятието, което очаква Младенеца в бъдеще. Св. Симеон се обръща към Богородица с думите: „И на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лук. 2:35).
В човешкия живот радост и тъга се редуват. Пътят към спасението за никого не е гладък и безпрепятствен. Напротив, пълен е с изкушения, съмнения и съблазни. Сочейки към Христос, св. Симеон добавя: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина […] и за предмет на противоречия“ (Лук. 2:34). Но нашата надежда е в това, че когато опитаме да направим към Бога една само крачка по тесния спасителен път, Той прави към нас много пъти по толкова. И така, по великата Божия милост, става възможна срещата на човека с Бога.
