Велико повечерие с третата част на Покайния канон на св. Андрей Критски беше отслужено съборно в храм „Света Троица” – Стара Загора. С благословението на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, богослужението оглави неговият викарий – Маркианополският епископ Богослов, на когото съслужиха свещениците от храма и техни събратя от престолния град.

В службата участваха множество православни християни, които съпреживяха молитвено словата на Великия покаен канон. В края на богослужението епископ Богослов говори за значението на прошката, молитвата и покаянието. Той призова с думите на Апостола: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1Сол. 5:17-18). „Така всички ние ще придобием благодатта на Светия Дух“, каза епископът и благослови богомолния народ.

Великият покаен канон на св. Андрей Критски се чете през първата седмица на светата Четиридесетница, като ни помага

да осъзнаем собствената си греховност и да се покаем

 „Съвременният човек, дори и да изповядва греховете си, вече не се разкайва за тях – пише о. Ал. Шмеман. – Според това как разбира религиозните си задължения, той или формално изброява своите прегрешения и нарушения на обредните правила, или пък говори с духовника за своите проблеми, като очаква от религията нещо като терапия, която ще му възвърне щастието и спокойствието. […] Значението и целта на Великия канон са тъкмо в това да ни покажат греха и така да ни доведат до разкаяние. Той ни показва греха не чрез определения и изброявания, а чрез дълбоко съзерцание на библейската история, която е истинска история на греха, покаянието и прошката. […] Разбираме, че

грехът преди всичко е отказ от живота

като принос и дар, като жертва в името на Бога, или, с други думи – отказ от живота заради Бога и според Бога.“[1]

Този канон „може да се опише като плач, изпълнен с покаяние, който открива цялата необятност и цялата бездна на греха и разтърсва душата с отчаяние, разкаяние и надежда. […] Събитията от свещената история стават събития от моя живот, делата Божии в миналото – дела, които засягат мен и моето спасение,

трагедията на греха и измяната – моя лична трагедия

Собственият ми живот ми се показва като част от великата и всеобемаща борба между Бога и силите на тъмнината, които въстават срещу Него“.[2]

[1] Шмеман, Ал. Великият пост. София, 2006. ИК „Омофор“, с. 78-79

[2] Пак там, с. 76

Храм "Света Троица" - Стара Загора
Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.