Велико повечерие с третата част на Покайния канон на св. Андрей Критски беше отслужено съборно в храм „Света Троица” – Стара Загора. С благословението на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, богослужението оглави неговият викарий – Маркианополският епископ Богослов, на когото съслужиха свещениците от храма и техни събратя от престолния град.
В службата участваха множество православни християни, които съпреживяха молитвено словата на Великия покаен канон. В края на богослужението епископ Богослов говори за значението на прошката, молитвата и покаянието. Той призова с думите на Апостола: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1Сол. 5:17-18). „Така всички ние ще придобием благодатта на Светия Дух“, каза епископът и благослови богомолния народ.
Великият покаен канон на св. Андрей Критски се чете през първата седмица на светата Четиридесетница, като ни помага
да осъзнаем собствената си греховност и да се покаем
„Съвременният човек, дори и да изповядва греховете си, вече не се разкайва за тях – пише о. Ал. Шмеман. – Според това как разбира религиозните си задължения, той или формално изброява своите прегрешения и нарушения на обредните правила, или пък говори с духовника за своите проблеми, като очаква от религията нещо като терапия, която ще му възвърне щастието и спокойствието. […] Значението и целта на Великия канон са тъкмо в това да ни покажат греха и така да ни доведат до разкаяние. Той ни показва греха не чрез определения и изброявания, а чрез дълбоко съзерцание на библейската история, която е истинска история на греха, покаянието и прошката. […] Разбираме, че
грехът преди всичко е отказ от живота
като принос и дар, като жертва в името на Бога, или, с други думи – отказ от живота заради Бога и според Бога.“[1]
Този канон „може да се опише като плач, изпълнен с покаяние, който открива цялата необятност и цялата бездна на греха и разтърсва душата с отчаяние, разкаяние и надежда. […] Събитията от свещената история стават събития от моя живот, делата Божии в миналото – дела, които засягат мен и моето спасение,
трагедията на греха и измяната – моя лична трагедия
Собственият ми живот ми се показва като част от великата и всеобемаща борба между Бога и силите на тъмнината, които въстават срещу Него“.[2]
[1] Шмеман, Ал. Великият пост. София, 2006. ИК „Омофор“, с. 78-79
[2] Пак там, с. 76