Седмата неделя след Възкресение Христово се отбелязва от Православната църква като Неделя на светите отци от Първия вселенски събор. На този ден честваме паметта на 318-те богоносни отци, които се събрали в Никея през 325 г. по молба на императора св. Константин Велики, за да обсъдят въпроси, засягащи единството на Църквата, и най-вече противоречията, породени от еретичното учение на александрийския презвитер Арий, който твърдял, че Христос е Божие творение, различно по същност от Отца, че Божият Син не е съществувал от вечност, а има начало и подлежи на изменение, и т.н.
След продължителни дебати Първият вселенски събор осъдил ереста на Арий и утвърдил църковното учение за Богосиновството на Второто Лице на Светата Троица – Сина Божи, и за раждането Му от Отца. Участниците в събора приели Вероопределение (заложено в познатия ни днес Символ на вярата), което гласи:
„Вярваме в единия Бог, Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо.
И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, който се ражда от Отца, т.е. от същността на Отца (ἐκ τῆς οὐσίας τοῦ Πατρός), Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истински от Бога истински, който се ражда, а не е сътворен, единосъщен (ομοούσιος) на Отца, чрез Когото всичко е произлязло – това, което е на небето, и това на земята;
Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти (и) стана човек,
страда и възкръсна в третия ден,
възлезе на небесата
и ще дойде да съди живите и мъртви. (Вярваме) и в Светия Дух.
Тези, които говорят, че е било някога (време), когато (Син) не е бил, че преди да се роди не е съществувал, и че е произлязъл от нищо; или (говорят), че има битие от друга ипостас или същност; или, че Син Божи е сътворен, или изменяем, Вселенската църква ги предава на анатема“.
Победата на православните над арианите на Първия вселенски събор била постигната благодарение на вмъкнатите в символа термини ομοούσιος и ἐκ τῆς οὐσίας τοῦ Πατρός, които изразяват най-точно православното учение за отношението между Сина и Отца.
Когато отците на събора казвали, че Син се ражда от Отца, разбирали, че Той се ражда от същността на Отца, т.е. от същността Божия. Вмъкнали обаче израза „от същността“ (ἐκ τῆς οὐσίας), за да затвърдят мисълта, че Син не е творение и не е създаден от нищо, както учели арианите. Изразът „от същността“ означавал за тях „в същността“ или „по същество“. С това подчертавали иманентния и онтологически характер на раждането на Сина, в противовес на арианското учение за раждането на Сина по волята на Отца.
Пълно разкритие на учението за Сина Божи отците на събора дали с приетия от тях термин ομοούσιος. С думата ομοούσιος се означават такива субекти, които обладават еднаква същност. С такова съдържание терминът ομοούσιος е неприложим към Бога, защото Бог е един, у Него няма множественост, Той не е мислимо, а реално единство. По отношение на Бога терминът ομοούσιος означава обладаване не на еднаква същност, а на една и съща Божествена същност. Това значи, че едната същност, която е в Отца, принадлежи и на Сина, т.е. че между Отца и Сина има по същност реално единство. Те като че ли се сливат в едно. Същевременно терминът ομοούσιος сочи и на различие: той предлага два самостоятелни субекта, обладаващи една същност. В това е силата и преимуществото на термина ομοούσιος. От една страна, се подчертава реалното единство по същност между Отца и Сина, а от друга, се запазва Тяхната самостоятелност.
Символът от Никея е първата догматическа дефиниция на Църквата – авторитетен документ за нейната вероучителна непогрешимост. Тази догматическа дефиниция съдържа в себе си божествената истина, формулирана по два начина – в текста на символа по положителен начин, а в приложената към него анатема – по отрицателен. Тези два начина са първият и единствен случай в догматическата дейност на Църквата, обусловен от тогавашните нужди на религиозния живот.
Признавайки светите отци от Първия вселенски събор за вестители на вярата, Църквата Христова е определила настоящата Неделя за тяхното ежегодно възпоменаване – в знак на благодарност и за слава Божия, за тяхна почит и за укрепване на истинската вяра.
Виж подробно по темата: Коев, Т. Догматическите формулировки на седемте вселенски събора, София 2011, УИ „Св. Кл. Охридски“, с. 15-96
На снимката: Изображение на Първия вселенски събор (Великата лавра, Света гора – Атон)
