Сега е благоприятен ден и час, сега е благодатно време: за изповед, още повече – ако ще е твоята първа изповед. Да, православните се изповядват. И не, изповедта не е само за католици. Не се притеснявай, не си единственият, който е мислел така. Познавам поне четирима, за които представата за изповед се е припокривала с онзи кадър от филмите: кабинка с преграда, която „крие“ героя от свещеника, който го изповядва.
В нашата православна традиция няма такава анонимност – трябва да събереш кураж и да застанеш с името и лицето си: и пред Бога, Който приема изповедта, и пред свещеника, който е смирен свидетел на ставащото. А защо ти е да го правиш? Ако нямаш отговор на този въпрос, не знам какво да ти кажа. Освен да си поговорим за хигиена. Съвременният човек може да се къпе по два пъти на ден, но не се грижи за душевната си чистота. Както бездомникът, който години наред не е виждал баня, свиква с нечистотата на тялото си и я приема за нещо нормално, така свиква със зацапаната си душа онзи, който никога не е разчиствал вътрешното си обиталище. Но когато го поразчисти и открехне малко прозорците, стреми се никога повече да не се връща назад. Защото е усетил разликата. По-приятно е да си чист, това всички го знаем. Но и по-здравословно, оказва се. Особено в перспективата на вечността.
10 практични съвета за “разчистване” на душата
- Когато сгрешиш, съвестта те изобличава. Ако искрено съжаляваш за стореното, навярно си близо до покаяние, но то не се изчерпва само със съжаление. Покаянието изисква решимост да се промениш (на гръцки думата е метаноя – буквално: обръщане на ума, т.е. кардинална промяна в начина на мислене и начина на живот). Изповедта е част от тайнството Покаяние. Няма полза от формална изповед без покаяние.
- Състави план. Виж греховете си, за да се освободиш от тях. Отбележи си най-едрите, те са най-видими – като грамадни стари мебели, които затлачват къщата на душата ти. Когато се освободиш от тях, ще стане видима и по-дребната натурия.
- Не става без помощ. Потърси свещеник и говори с него. Той ще те насочи, ще ти определи ден и час за изповедта. Ролята на свещеника е много важна – той става свидетел на твоето покаяние и произнася думи на опрощение. Но в действителност Бог е Този, Който приема изповедта, Той е, Който прощава изповяданите грехове и те освобождава от тях. Затова, ако съзнателно укриеш нещо по време на изповед, „двоен грях ще имаш“.
- Не омаловажавай греховете си. Св. Андрей Критски много млад станал монах, подвизавал се в безмълвие и молитва и живял праведно. Независимо от това и той имал грехове. Понеже достигнал високо духовно съвършенство, имал и очи да види греховете си. Създал Великия покаен канон, който е азбука на покаянието.
- Не се отчайвай, че си много грешен. Заедно със св. Андрей Критски почитаме и св. Мария Египетска. На млади години тя била блудница, но после напълно се променила и станала образец на покаяние. С примера на тези двама светии, които имали коренно различен житейски път, Църквата ни учи, че покаянието не само е необходимо за всеки, но то е и достъпно за всеки.
- Не се срамувай и не се страхувай. Бой се от Бога, съкрушавай се за греховете си, но щом си тръгнал на изповед, не отстъпвай поради страх или срам пред човеците. Имай кураж да се изповядаш и решителност да се промениш. Трябва да си боец. Всяка изповед е важна битка в голямата война за душата ти.
- Моли се Бог да ти даде покаяние. Изповедта ще е полезна за теб само с Божията помощ и подкрепа. „Без Мене не можете да вършите нищо“, казва Христос (Иоан. 15:5). Той е източникът на всяко добро.
- Причасти се – ако след изповедта свещеникът те благослови да приемеш светото Причастие. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“, казва нашият Господ (Йоан. 6:54).
- Това е целта – да разчистим сърцето си от греховете и да отворим в него място за Христос. Да Му позволим да ни направи безсмъртни. Бог ни е създал за вечен живот, но чрез греха ние доброволно приехме тлението и смъртта. Със Своята жертва Христос победи смъртта и ние отново имаме шанс за живот във вечността. Както пише св. Атанасий Велики: „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог по благодат“. Имаме този избор. Имаме и свободна воля. Трябва само много силно да го поискаме. Да се борим. И да се молим.
- Не отлагай изповедта. Човек не е господар на утрешния ден. Това става болезнено ясно по време на войни и пандемии.
