Голямата цел на Великия пост е да ни помогне да се доближим до Бога. Как да преуспеем в поста ни учи стихирата, която се чете в първия понеделник от светата Четиридесетница:
Да постим с пост приятен, благоугоден на Господа.
Истинският пост е отчуждаване от злото,
въздържане на езика, уталожване на гнева,
обуздаване на похотите, одумването,
лъжата и клетвопрестъплението.
Да се въздържиш от всичко това,
е пост истински и благоприятен.
Постът е време за вглеждане в себе си – да се видим такива, каквито сме: наранени от греховете си. Дълбокият смисъл на това вглеждане е покаянието, т.е. промяната. На гръцки език понятието за покаяние е метаноя – дума, която в буквален превод на български означава обръщане на ума. Да се покаем, не значи да се вайкаме. Да се покаем, означава да се „обърне“ мисленето ни, да се „обърнат“ възгледите ни, а оттам – да се промени и начинът, по който живеем.
Първа стъпка към промяната е да осъзнаем действителното си състояние. Да не се заблуждаваме, че греховността се изчерпва с нарушаването на старозаветните заповеди: не убивай, не кради, не прелюбодействай… Да се вгледаме не само в постъпките си, но и в думите, и в мислите си. Да съзрем не само лошото, което сме сторили, но и доброто, което сме пропуснали да направим. Да осъзнаем недоимъка на любов: и към Бога, и към ближния – защото този недоимък отваря място на всяко зло.
Ако ни се отдаде поне малко да се видим такива, каквито сме, ще възкликнем и ние като свети Андрей Критски: „Откъде да започна да плача!“. Този плач няма нищо общо с отчаянието, депресията или липсата на достойнство. Защото не потиска и не разрушава личността, а й помага да се осъществи – в нейния стремеж към приближаване до Бога. Този плач очиства сърцето и отваря в него място за плодовете на Духа, първи сред които са любовта, радостта и душевният мир (Вж. Гал. 5:22).
Църквата ни учи, че пътят към всичко, което се стремим да постигнем по време на Великия пост, започва с една малка крачка – прошката. Чистосърдечно и от все сърце да простим на тези, които са ни наранили; да поискаме прошка от другите за своите лоши постъпки, думи, мисли и намерения – това често е препъникамък за съвременния човек. Но ако се уповаваме на Бога, просим помощта Му и Той е с нас, кой може да ни се опре – било то и собственото ни его.
Леки и спасителни пости! Да постим с пост приятен, благоугоден на Господа – с Божията помощ, по Божията милост.
