В Първата неделя на Великия пост, за да започнем и ние своята борба, биваме укрепявани от евангелския откъс, посветен на срещата на Иисус с Натанаил (Йоан. 1:44-52). Евангелието разказва как ап. Филип, като добър приятел, тича радостен да съобщи на приятеля си за срещата с Христос, да му открие тайните на всежеланото откриване на Месията. Приятелят му Натанаил, учуден, спонтанно възклицава: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“. Ап. Филип не му отговаря веднага, а като покана и предизвикателство казва: „Дойди и виж!“. Очите винаги са по-верни от слуха, Натанаил оставя предразсъдъците и отива при Учителя Назорей с интерес и известно любопитство. Христос го нарича нелукав израилтянин („истински израилтянин, у когото няма лукавство“ – Йоан 1:47) и гледа на него като на човек без коварна мисъл и безочие. Изненадан, удивен и учуден от харизматичния вид на Иисус, Натанаил се осмелява с дръзновение, което Христос му дава, да попита свободно: „Откъде ме познаваш?“. Т.е.: „За първи път ме виждаш, как познаваш толкова добре моя вътрешен свят?“. Господ свободно му отговаря: „Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те“. Става въпрос за една откровена среща, която принуждава Натанаил да последва свободно като ученик многомъдрия Учител, Който му казва: „По-големи неща от това ще видиш“. Но нелукавият Натанаил е удовлетворен и от това, той не търси по-велики неща, той вярва, че стои до очаквания и ожидаван от пророците Месия.
Тази вяра Църквата проповядва и представя на християните в Първата неделя от Великия пост. Една вяра реална, топла, трезвена, нелукава, искрена, сърдечна като Натанаил. Постът, който вярващият е започнал, е безсмислен без истинска вяра. Постът не е изолирана и откъсната аскеза, без връзка с вярата в Христос. Постът не е резултат от своенравност, каприз или абстрактна практика на някакъв мрачен мистицизъм, а е свързан с богопредадена заповед, спомагаща заедно с молитвата за по-доброто бодърстване и възвисяване на душата, винаги преплетена с натанаиловата вяра – тоест пълното приемане на Христос като Месия, като Избавител и Спасител. Вярващият е призван заедно с Натанаил да изповяда: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!“.
[…] Църквата ни изтъква като образец за вяра нелукавия израилтянин Натанаил. В негово лице срещаме важни елементи, които формират нашата лична и истинска връзка с Христос. Христос не иска неми, несмислени, уплашени, безволеви и немислещи следовници. Христос се радва на свободната мисъл на Натанаил, на неговия автентичен изказ и трезва спонтанност – на човек, който проявява уважение, наблюдателност, освободеност, а не е от типа наивен, отнесен християнин. Натанаил изразява с уважение своите недоумения, изследва Този, Когото ап. Филип му е препоръчал, бърза да се запознае с Него отблизо, не се колебае да представи своите недоумения и накрая, победен от божествените откровения, се предава напълно като предан ученик на Учителя, с вътрешната увереност, че изобщо не греши. Така през Първата неделя на Великия пост Натанаил е представен като нашия учител в чистата и нелукава вяра, като начало на добре осмислената аскеза и душеполезния пост.
* Публикуваният текст е част от беседа на стареца Моисей Светогорец, посветена на петте недели от Великия пост. Превод от гръцки: Константин Константинов. Заглавието е на редакцията.
