[…]

След грехопадението на Адам целият свят, цялото човечество и цялото творение потънали в тъма, в мрак, в тъмнина, в нощ. Затова в пророчеството на Исая за Рождество Христово, което ще пеем на Великото повечерие, се казва: „Върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина“ (Исая 9:2 ). Рождество Христово е

ПРАЗНИК НА СВЕТЛИНАТА

Христовата Светлина, Самият Христос – Който се явява Светлина Недостъпна и Вечна, Вечносъществуваща – снисхожда, спуска се в нашата тъмнина, в нашата нощ, за да я просвети със Своето Божествено сияние: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5). Рождество Христово е празник на Светлината. Но тази Светлина, за разлика от Пасхалната, е Светлина тиха. И тихостта на Рождественските дни е наистина поразителна. Въпреки че, разбира се, около нас светът бушува, забавлява се, безобразничи шумно и неподобаващо празнува и Новата година, и всички новогодишни и Рождественски празници. Но Христос се ражда в тишина, далеч от лудостта на този свят, Той се ражда в бедност и мълчание. Това означава, че само в духовна нищета, в тишината на сърцето, ума и тялото, ние можем или бихме могли да съзерцаваме най-тихата и кротка Светлина на Рождество Христово и в това Мъничко Същество, в този Младенец да разпознаем, да познаем Богомладенеца, да познаем Бога, приел образа на раб, за да спаси падналия Адам, да спаси човешкия род.

За този празник ние се подготвяме с дълъг, подобно на Великия, пост. И както винаги

ПО ВРЕМЕ НА ПОСТ ИМА ГОЛЕМИ ИЗКУШЕНИЯ

Това не е изненадващо. Трябва да помним, че в изкушенията, в изпитанията, в скърбите се изпитва нашата вяра, нашата вярност и в крайна сметка – нашата любов. Как да не се умилим пред зрелището на Рождество Христово, когато Великият Бог, „облечен със светлина като с  дреха“ (ср. Пс. 103:2), снизхожда в тъмата и в нощта на нашия свят! И не само в тъмата на нашия свят, а в мрака на душата на всеки от нас – защото всеки човек, всяка човешка душа трябва да стане богоносна, в нея трябва да се роди Бог. Как се ражда Господ в нас? Исая има следния стих: „поболехом и родихом Дух Спасения“ (Исая 26:18 – в славянския превод, бел. прев. ), тоест ние страдахме, боледувахме и родихме Духа на Спасението. Сиреч все така – в скърби, в изкушения, в дълбоки страдания се ражда в нас Христос и започва да се изобразява в нас Неговото Пречисто, кротко и смирено Лице.

Помните ли думите, дори възгласа на апостол Павел към неговите чеда: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал. 4:19)? Това означава, че във всеки от нас трябва да се изобрази Христос, трябва да станем светли, лъчезарни, трябва да станем Светлина. Христос ни e оставил заповед

ДА БЪДЕМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

светлина за този отчаян свят, измъчван от страсти, грехове и скърби, а това е възможно, повтарям, ако спазваме Христовите заповеди. […] Законът на Новия Завет трябва да бъде по пътя ни светилник и светлина, благодарение на които няма да се изгубим, а винаги ще можем да се ориентираме, при всички житейски обстоятелства. Колкото по-усърдно, внимателно и непорочно спазваме Христовите заповеди, толкова повече Светлина ще носим в сърцето си и така малко по малко сърцето ни ще се освети, ще се освети умът ни и в крайна сметка дори плътта ни ще бъде осветена със Светлината на Бога, със Светлината на Христос. Нали си спомняте, че когато Моисей слязъл от планината Синай, където четиридесет дни беседвал с Господа лице в лице, евреите, които го чакали в подножието на планината, не можели да погледнат лицето му – толкова светло било то; лицето на Мойсей цялото сияело с Божествена Светлина от общението с Бога.

Да, Рождество Христово е празник на Светлината,

ПРАЗНИК НА ТИХОСТТА, НА ТИШИНАТА

И как ни липсва тази тишина, както външна, така и вътрешна; външно сме затрупани от пустословие, празнословие и всякаква ненужна информация, а вътре в нас постоянно звучат ненужни помисли и не ни позволяват да съзерцаваме в мълчание Светлината на Божественото Пришествие. Затова в навечерието на великите празници […] нека всички ненужни и вредни мисли да утихнат в нас. Да дадем място на благодатта Божия, която просвещава, освещава, възвисява, утешава и вдъхновява.

Изкушенията са неизбежни; те се изострят особено по време на празниците,

КОГАТО СЕ ИЗЛИВА ОСОБЕНА БЛАГОДАТ

Но трябва да бъдем мъдри, скъпи мои братя, и да не се предаваме на разрушителни, зли и вредни помисли. Много пъти е казвано, че християнската култура, монашеската култура е преди всичко култура на сърцето и ума; както градинарят отглежда най-прекрасните цветя, така и ние трябва да култивираме в сърцето си благи божествени помисли и тези помисли полекичка ще ни просвещават, ще ни освещават, утешават, възвисяват и вдъхновяват. И тогава, по този мистериозен начин, ние ще можем да се потопим в Тайната на предстоящите празници, тоест с очите на сърцето, с умните очи, с вътрешните си очи ще можем да съзрем тази Светлина – Светлината на Божията кръстна и жертвена любов, която свети в тъмнината; Светлина, която тъмнината – тъмнината на греха, тъмнината на отчаянието, тъмнината на нечистотата – не може да обгърне.

На Великото повечерие скоро ще запеем: „С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся, яко с нами Бог“[1]. Бог иска да бъде с нас; Той слезе от небето, възприе образа на раб, стана Роб на всички роби и дойде да ни служи като Роб, да отдаде Живота Си, да даде Всичко от Себе Си, Своето Тяло, Своята Кръв, за да живеем ние. Той ни даде образ, даде ни пример, за да станем и ние роби един на друг, да служим един на друг в духа на смирената, кротка и жертвена Любов – тогава ще се къпем в лъчите на този чуден празник Рождество Христово. Нека

ДА ИЗГОНИМ ОТ СЪРЦАТА СИ ТЪМНИНАТА –

тоест всяка недобра, зла, подозрителна, нечиста мисъл. Това е в наша власт и това очаква Христос от нас: „Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих“ (Иоан.13:15), т.е. „Дадох ви пример да постъпвате един с друг така, както Аз постъпих с вас“. В противен случай празнуването ни ще бъде празно и безсмислено, ще бъде лицемерно.

Всички църковни празници, особено Рождество Христово, Възкресение Христово, пък и всеки друг църковен празник, са ново събитие. Това не е просто възпоменаване на някакво далечно, съвсем далечно събитие, случило се преди две хиляди години. Не! Това е днес. И във всички текстове, ако се заслушате, тази дума постоянно се повтаря: днес Дева ражда Богомладенеца, днес влъхвите се покланят на Младенеца и т.н. Това е днес! Което означава, че във всеки празник на нас ни се дава възможност

ДА ВЛЕЗЕМ ВЪВ ВЕЧНОСТТА –

да влезем във вече вечното днес. Затова казах, че Христос трябва да се роди в сърцето на всеки от нас. Нашият велик отец Силуан казва в писанията си за Йоан Кронщадски: „Благодатта не докосва гордото сърце“. Повтарям: „Благодатта не докосва гордото сърце“. И в Свещеното Писание е казано: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6; 1 Петр. 5:5; ср. Притчи 3:34).

Затова, ако искаме да влезем с пълна сила в настъпващите празници, нека се уподобим на Христос, Смирения и Кротък по сърце, за да се роди Той в смирените ясли на сърцата ни. Амин.

(С незначителни съкращения)

Автор: Схиигумен Серафим (Покровски), Валаамски манастир

Превод: Храм „Света Троица“ – Стара Загора

Източник: https://valaam.ru/publishing/6080/

[1]„С нас е Бог, разберете, народи, и покорете се, защото с нас е Бог!“ – песнопение, съставено от избрани стихове от Книга на пророк Исаия – бел. прев.