Из „Слово за Възкресение Христово“ на св. Климент Охридски:
Сам Царят – Христос, дойде при затворниците. Той не сметна за срамно да дойде в тъмницата и при окованите в нея, понеже нямаше защо да се срамува от този образ, когото Сам беше създал. Господ строши ключалките, разби вратите, нападна ада, опустоши цялата му тъмница и като плени тъмничаря, след това се върна при нас. Противникът, здраво свързан, бе пленен и отведен. Самата смърт, като хвърли своето оръжие, прибягна при нозете на Царя.
Видя ли великите дела на Кръста? Видя ли дивната победа? Да ти кажа ли нещо друго – дивно и още по-чудно? Узнайте начина на победата. Тогава ще се почудите още повече. Със същото оръжие, чрез което дяволът беше спечелил победа, Христос срази дявола и Сам му отне оръжието, победи го чрез него. Как ли стана това? Послушайте!
Девицата, дървото и смъртта[1] са образи на побеждаването (на човека от дявола). И наистина, под девица се разбира Ева, защото тя не познаваше мъж. Дървото беше забраната, отправена към Адам, а смъртта – неговото осъждане. Ето отново девицата, дървото и смъртта станаха образи на победата: вместо Ева там, тук е Мария; вместо дървото за познаване на добро и зло, тук е кръстното дърво; вместо смъртта на Адам – смъртта на Христос. Виждаш ли как
дяволът с онова, с което беше победил, със същото беше победен
Чрез дървото дяволът победи Адама. Чрез Кръста Христос победи дявола. Онова дърво пращаше в ада, а кръстното дърво връщаше оттам влезлите в него. И още: онова дърво скриваше голия Адам,[2] а това дърво показваше нависоко Победителя на всичко.[3] Оня беше осъдил и тия, които са с него, а Тоя възкреси ония, които бяха по-рано от Него. Кой ще изрази с думи силата на Господа? От смъртни ние станахме безсмъртни. Тези са великите дела на Кръста.
Разбрахте ли начина на победата? Узнайте и това: как без посрамване бе извършено великото дело.
Ние не окървавихме оръжие, нито застанахме в бойна редица,
не бяхме бичувани, нито видяхме рани, а постигнахме победа. Подвигът е на Христа, а венецът е наш.
И така, понеже победата е наша, нека днес всички възкликнем както воини с победна песен и да кажем с похвала към Господа: „Смъртта бе погълната чрез победа.[4] Где ти е, о смърте, победата? Где ти е, аде, жилото?“.[5]
Разпънатият Христос, нашият Бог, е извършил това дело за нас. Да бъде слава и власт на Него заедно с Отца и със Светия Дух, сега и всякога, и вовеки. Амин!
Превод от старобългарски: Архимандрит д-р Атанасий Бончев
Източник: Св. Климент Охридски. Слова и поучения. Синодално издателство, София, 1970, с. 292
[1] Бит. 2:9, 17; 3:1-6, 23-24.
[2] Бит. 3:8.
[3] Т.е. разпънатия на кръста Христос.
[4] Ис. 25:8. 1Кор. 15:54.
[5] Тъй е в текста на Славянската библия (Ос. 13:14); в 1Кор. 15:55 – Где ти е, смърте, жилото? Где ти е, аде, победата?
