След като се черкувахме в чирпанския храм „Свети Архангели“, групата продължи към Бачковската света обител. В празничния ден опашката от желаещи да се поклонят пред чудотворната икона на Пресвета Богородица „Умиление“ изпълваше не само предверието на храма, но и двора на манастира. Слава Богу, имахме достатъчно време, за да може всеки да получи своята „аудиенция“ – лична среща с Божията майка пред Нейния свят лик, да сподели болките си и да се помоли.
Поехме след това към Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”. Сестрите ни посрещнаха и ни запознаха с дългата и драматична история на мястото. Какво ли не се е помещавало тук през годините: приют за душевноболни, концлагер, почивна станция… Докато най-сетне обителта отново е църковно притежание, за да битува според изначалното си предназначение.
Поклонихме се пред иконата на небесните покровители на манастира, светите Кирик и Юлита (допълнена със сцени от тяхното житие), и пред частици от светите им мощи.
В магазинчето на Горноводенския манастир се продава отгледан в земите на обителта, красиво опакован исоп – древна билка, за която се споменава в покайния Петдесети псалом: „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг“ (Пс. 50:9)…
В манастира на особена почит е изображението на родителите на Пресвета Богородица – светите богоотци Иоаким и Анна. Сестрите разказаха, че молитвите пред тази икона помагали на бездетни семейства да се сдобият с дълго чакана рожба.
И в Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита”, и в Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян” – който беше последната спирка в нашето пътуване, забелязахме странни, на пръв поглед вандалски надписи по стените в притворите, някои датирани отпреди повече от 100 години.
Както ни обясни една от сестрите в Горноводенския манастир, навремето това е начин поклонникът „да запише“ името си (както днес записваме имена за молитва), да проси благодат за себе си и за близките си, да маркира присъствието си, да увековечи своето: „И аз бях тук“… При бъдещата реставрация на стенописите тези графити ще бъдат документирани и заличени.
А ние записахме имената си за молитва. И си направихме много снимки – та дано след време, дори когато паметта и въображението се смесят в спомените ни, да можем уверено да кажем: „Ето, и ние бяхме тук“.
П.П. СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРИМ на фирма „ДОРИС“, задето осигури комфортно безплатно пътуване на енориашите от храм „Света Троица“, и лично на шофьора ИВАН ПЕНЕВ, който ни преведе по тесните планински пътища – по живо по здраво, с професионализъм, внимание и търпение. БЛАГОДАРИМ ВИ!
