Три-четири дни предварително медиите започват да ни поучават какво трябва и най-вече какво не трябва да правим в деня на празника. От деца ни е втълпено, че на Игнажден не се искат и не се дават пари назаем и много е важно кой пръв ще ти влезе в къщата, защото ще повлече крак на събитията през следващата година. Следват куп забрани – да не се пере и чисти, да не се готви боб (за да няма градушка) и прочее… И ако някои от инструкциите изглеждат на пръв поглед безобидни и смехотворни, то
други са откровено богохулни
Ето какво четем в скорошна публикация по темата: „Игнажден е християнски празник, на който според религията и народните вярвания започват родилните мъки на Света Богородица, за да се роди в святата нощ Спасителят“ (курсивът е от нас). В случая лъжата е така омотана в сладки приказки, че човек спокойно може да се заблуди: „християнски празник, на който според религията…“. Но не! Не е така според християнската вяра. В богословски план приказките за „родилните мъки на Света Богородица“ имат толкова тежки и опасни последици, че на Вселенски събор Църквата е постановила
който твърди това, да бъде отлъчен
Ето какво е решил светият Пето-шести вселенски събор (Константинополски, Трулски):
Правило 79
Изповядвайки, че Божественото раждане от Дева, като безсеменно, е станало без болки, и проповядвайки това на цялото паство, ние подхвърляме на изправление онези, които по невежество вършат нещо неподобаващо. А понеже се оказва, че някои след деня на раждането на нашия Бог приготвят хлебни печения и ги раздават помежду си в чест уж на родилни болки на всенепорочната Дева Майка, за това определяме: верни да не вършат нищо такова. Защото не е чест за Дева, която свръх ума и дума е родила по плът невместимото Слово, ако нейното неизказвано раждане се определя и представлява по примера на обикновеното и свойствено на нас раждане. Ако от сега занапред някой бъде забелязан, че върши нещо подобно, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен.
Думата суеверие има старобългарски корени. Суе означава нещо празно, пусто, безсмислено. Но
в духовен план няма празни пространства
Има светлина и мрак. Има живот и смърт. Затова суеверните поверия не са безобидно нещо, дори когато са подплатени с криворазбрана любов към „родните традиции“.
Но накрая нека кажем няколко изречения за истинския празник. На Игнажден почитаме свети Игнатий, наречен Богоносец, който сам казвал за себе си, че носи Бога в сърцето си. На 20 декември 107 година той бил разкъсан от лъвовете на Колизеума в Рим, защото
не пожелал да бъде суеверен –
не пожелал да се поклони на лъжливите езически божества и отстоял с цената на живота си своята истинна и по детски чиста вяра в Христос.
Разказват, че като малък свети Игнатий бил онова дете, което Господ взел на ръце и рекъл: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 18:3).
Повече за живота и смъртта на свети Игнатий вижте тук, в неговото житие.
На снимката: Св. Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски. Стенопис в манастира „Панагия Сумела“ (Турция).
