Защо Денят на буквите е отделен от църковната почит към техните създатели; настоявал ли е Тодор Живков да се празнува Гергьовден по стар стил; знаят ли студентите защо празникът им е на 8 декември; сгрешена ли е датата за почит към народните будители – с директора на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия – ст. н. с. д-р Христо Темелски, разговаря Милена Иванова-Андреева.

 

– Доц. Темелски, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – както е официалното ново название на празника, се чества на 24 май, а Църквата почита паметта на равноапостолните Методий и Кирил на 11 май. Откъде идва това разминаване?

– То има дълга предистория. Формално се е получило през 1968 г., но се корени назад във времето. До 1916 г. всички празнуват паметта на светите Кирил и Методий на 11 май. През 1916 г. българската държава въвежда Григорианския календар и от 31 март последвал скок на 14 април. Църквата обаче продължила да служи по Юлианския календар. И така празникът „се прехвърлил” на 24 май.

Тъй като държавата вече следвала Григорианския календар, а църковното богослужение все още било по Юлианския, някои определяли ситуацията като „календарно безредие”. По този повод, на 28 декември 1966 година проф. Константин Бобчев, църковен настоятел при патриаршеския катедрален храм в София „Св. Ал. Невски”, написал изложение по календарния въпрос до тогавашния патриарх Кирил, с копия до всички членове на Св. Синод. Той цитирал една статия от Ст. Каблешков (поместена в „Учителски вестник” през 1927 г.), която завършвала с критична оценка по адрес на Църквата, заради раздвояването на народа и създаване на затруднения сред самите вярващи.

Проф. Бобчев искал Църквата да приеме празнуването на църковните празници по нов стил, а не по стар, както карала от 1916 г. насам. Накрая авторът, сякаш с пророческо виждане, препоръчвал неподвижните празници, започвайки с Рождество Христово и Нова година, да се честват по един и същи стил с държавата, а определянето на Пасхалната дата и свързаните с нея подвижни празници да става съгласно изискванията на Първия вселенски събор и методите на изправения Юлиански календар.

През лятото на 1967 г. Св. Синод назначава специална комисия, която да се занимае с календарния въпрос и да даде мнение. След като разгледал мнението на въпросната комисия, на 22 декември 1967 г. Светият Синод в пълен състав решил следното: „След една година да се въведе в църковна употреба т.нар. „изправен”, или Новоюлиански календар в диоцеза на БПЦ. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните Минеи, а за празнуването на Пасха и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница, запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20 декември (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.”. Също така бил замолен Комитетът по въпросите на БПЦ и религиозните култове при Външно министерство да направи постъпки пред държавната власт всенародното честване на празника на славянските просветители светите Кирил и Методий да става на 11 май, а на св. Климент Охридски – на 25 ноември, както те били празнувани до 1916 г. За съжаление, не било постигнато съгласие по този въпрос и оттогава става разминаване в празниците. Това разминаване продължава до ден днешен.

 

– Споменахте разминаването и в празника на св. Климент Охридски. Питала съм мнозина студенти защо празнуват на 8 декември. Чувала съм какви ли не версии, включително: „Защото тогава е роден Джон Ленън”. Печално е, но нито един от тези, с които съм говорила, не свързва 8 декември с празника на светеца, който е небесен покровител на първия български университет.

– По същия начин се е получило и с празника на народните будители. През 1923 г. министър Стоян Омарчевски (чийто внук Александър Омарчевски сега е преподавател в Богословския факултет), въвежда този празник като училищен, а по-късно той става общонароден. Празникът е установен не на произволна дата, а на 1 ноември, когато по тогавашния календар се чества св. Йоан Рилски.

Този празник е бил забранен през 1947 г. След демократичните промени, по инициатива на д-р Петър Константинов, председател на „Мати Болгария”, празникът беше възобновен, но не на 19 октомври, когато почитаме рилския светец, а на 1 ноември. И по този начин отново празнуваме не както трябва.

 

– Защо Българската православна църква почита паметта на св. Георги по стар стил – на 6 май?

–  Проучвал съм този въпрос специално. Сега празнуваме Гергьовден на 6 май, но според житието на светеца той е отдал живота си за вярата на 23 април. Би трябвало днес да го почитаме на тази дата. Оказва се, че така е било до 1976 г.

Преглеждах стари църковни календарчета и установих, че от 1969 до 1976 година Гергьовден е вписан в църковните календари на 23 април. По това време обаче партийната и държавната власт заменяше църковните празници с измислени, например Ден на лозаря – вместо св. Трифон, Ден на овчаря и пастира – вместо Гергьовден…

Един ден Тодор Живков наредил на председателя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючуков да отиде в Св. Синод и да ги помоли да върнат честването на Гергьовден на 6 май, „за да не се объркват трудовите селяни”. Синодалните старци обаче отказали.

На излизане от Светия Синод Михаил Кючуков срещнал тогавашния директор на Синодалното издателство д-р Харитон Попов, с когото били съученици от семинарията, и му се оплакал, че не можал да постигне съгласие по този въпрос. Харитон Попов, който беше много интересна личност, казал на Кючуков да не се притеснява, да докладва на другарите горе, че той ще оправи нещата. Кючуков го изгледал и казал: „Как, Харитоне? Синодалните старци не искат, как ти ще решиш въпроса сам?”. „Църковният календар се печата при мен – отговорил Попов. – През следващата година ще сложа на своя глава Гергьовден на 6 май и ще кажа, че е партийно поръчение”. Така и станало. Разговарях лично с Харитон Попов по този въпрос: „Да, аз съм виновен за това”, казваше с ирония.

 

– Е, неведоми са пътищата Господни. Така честваме св. Георги на същия ден, когато се почита неговата памет в българския манастир „Св. Георги Зограф“ на Света гора Атон. Има хора, които смятат, че е редно да честваме всички празници по стар стил…

– И нашите родители са възприемали, че правилното празнуване е било преди 1968 г. Но то е било така само от 1916 до 1968 г. Но понеже те са се родили и израснали в този промеждутък от време, смятат, че това е правилното. А до пролетта на 1916 г., ако погледне човек по-стари вестници и календари, ще види, че църковните празници са на същите дати, както сега. Така са отпечатани и в църковните книги, в минеите.