На 23 август Църквата почита св. Ириней Лионски. Неговото име означава „човек на мира“. Приляга му това име, защото през целия си живот и във всичките си трудове той е устремен към мира и единството на Църквата: изобличава лъжеученията на еретиците, допринася за единното празнуване на Пасха, призовава дори за снизхождение към монтанистите, които по негово време все още не противоречат на основните църковни догмати – все в името на мира и единството.
Наричат св. Ириней основател на църковното богословие. Най-известното му произведение – „Изобличение и опровержение на лъжливото знание“, популярно под заглавие „Против ересите“, е първото голямо богословско догматическо съчинение. То е написано на гръцки език, но достига до нас в пълнота в латинския си превод. В този труд св. Ириней излага учението на гностиците и го опровергава – от гледна точка на разума и въз основа на притчите Христови, Свещеното Писание и Свещеното Предание. Впрочем той е първият, който изтъква значението на Свещеното Предание.
Св. Ириней е също така първият, който откроява ролята на Пресвета Богородица за спасението на човешкия род. Той пише: „Както Ева била съблазнена от думите на ангел, за да избяга от Бога, престъпвайки Неговото слово, така и Мария чрез думите на ангел получила благовестието, за да носи Бога, изпълнявайки Неговото слово. И както Ева била непослушна, така пък Мария била послушна, защото Дева Мария била застъпница на девата Ева. И както чрез девица човешкият род претърпял смърт, така чрез Дева се спасява, защото непослушанието на една девица се уравновесява чрез послушанието на друга Дева“ (Против ересите, V, 19:1).
Изгубеното в Адам – битието по образ и подобие Божие – ние получаваме отново в Иисуса Христа. Спасението се постига чрез възстановяването – възглавяването (ἀνακεφαλαίωσις) – на нарушения порядък и на Божието подобие у човека. Словото Божие става Човек, Синът Божий става Син Човечески, за да може човекът, като се съедини с Него и като получи осиновение, да стане син Божи.
Изкуплението се отнася не само до душата, но и до тялото. Ако плътта не е трябвало да се спаси, Словото Божие не би станало плът, разсъждава св. Ириней: „Безразсъдни са тези, които презират Божия промисъл и отричат спасението на плътта, и отхвърлят нейното възраждане, казвайки, че тя не участва в нетлението. Но ако тя не се спаси, значи и Господ не ни е изкупил чрез Своята кръв и чашата на Евхаристията не е общение с Неговата Кръв, и хлябът, който пречупваме, не е общение с Неговото Тяло. Защото кръвта може да изтича само от вените и плътта, и другото, което съставя същността на човека, към която истинно се приобщило Словото Божие и ни изкупило със Своята Кръв, както казва апостолът: „В Него ние имаме изкупление чрез Неговата Кръв и опрощение на греховете” (Кол. 1:14)” (Против ересите, V, 2:2).
При св. Ириней Лионски намираме за първи път и учение за епископското приемство (започвайки от апостолските времена), свързано с единството на църковната вяра.
Св. Ириней е роден между 140 и 160 г. в Мала Азия. Ученик на св. Поликарп Смирненски, който пък е ученик на св. Йоан Богослов.
През 190 г. св. Ириней става епископ на град Лион (Галия). Според Евсевий Кесарийски светецът е загинал мъченически при гоненията по времето на император Септимий Север.
