Ще разгледаме образите на Света Троица в старозагорския храм, който носи Нейното пресвято име.
Тук могат да се видят три иконографски типа изображения на Светата Троица. Два от тях са антропоморфни – представят в човешки образи Бог Отец и Бог Син, а Светия Дух – като гълъб.
Да започнем от иконостаса. На главния ред от олтарни икони, вляво от Богородица (където по традиция се изписва небесният покровител на храма), стои изображението на
Света Троица от типа „Съпрестолие“
То представя Бог Отец и Бог Син, седящи един до друг на престол, и Светия Дух във вид на гълъб. Този антропоморфен вариант на изобразяване на Светата Троица се появява най-напред в западната живопис – в илюстрирани ръкописи, във връзка с Псалом 109:1 („Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна…“). Отначало изображението е бинарно – състоящо се от две фигури, и според някои изследователи обозначава двете природи на Сина: Христос като Бог и Христос като човек. По-основателна обаче е хипотезата, че това са образите на Бог Отец и Бог Син. Впоследствие към тях се включва и образът на Светия Дух като гълъб.
Най-ранните троични изображения от типа „Съпрестолие“ се появяват през втората половина на ХІІ век. През ХІІІ век тази композиция получава по-широко разпространение и впоследствие се превръща в едно от утвърдените иконографски решения за изобразяването на Света Троица в западната живопис.
На Изток типът „Съпрестолие“ възниква още във византийското изкуство, но остава ограничен като разпространение. В поствизантийската епоха той добива популярност и постепенно се превръща в предпочитан, дори доминиращ начин за визуализация на Триединния Бог от ХVІІІ в. насетне.
На западния свод на храма, към притвора, има още едно антропоморфно изображение на
Света Троица – от типа „Отечество“
С термина „Отечество“ се обозначава сцената, включваща Бог Отец, Който държи Бог Син пред гърдите или на коленете си, и Светия Дух, изобразен като гълъб. Според учените не бива да се търси западно влияние при възникването и разпространението на тази композиция. Тя е резултат от автономни процеси, които протичат независимо от подобните по схема изображения в западното изкуство. Изследователите отбелязват, че вариантът „Отечество“ изразява постановката за т.нар. перихорезис (гр. περιχώρησις) – неразделната цялост, или „съвършената любов и съвършеното единство на „енергията“, на трите ипостаси, без каквото и да било смесване или сливане“[1].
В старозагорския храм „Света Троица“ в тази композиция изображението на гълъба е между фигурите на Отца и Сина, вплетено в брадата на Бог Отец, което онагледява думите от Йоан 15:26: „Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене“.
В Православната църква иконографията е „богословие в образи“ – нейното предназначение е последователно и правдиво да отразява догматичните постановки, в това число и най-сложния християнски догмат – този за Светата Троица. Да се изобразява Бог Отец в човешки образ, е, меко казано, проблематично от богословска гледна точка. По този повод специалистите поясняват, че появата и разпространението на антропоморфни варианти на Света Троица е породено от комплекс причини: „Понякога първично-органичната връзка на образа с богословието постепенно отстъпва и може да бъде изместена дори от такива „светски“ обстоятелства, каквото например е „модата“ в следването на определени модели при зографите“.
Могат да се търсят и по-основателни причини, свързани например с литургичната практика – такъв е случаят с разширяването на молитвата на анафората в средата на ХVІІ в., когато вече поименно се изброяват ипостасите: „Достойно и праведно есть покланятися Отцу и Сыну и Святому Духу, Троице единосущной и нераздельней“. Това също може да е дало повод за представянето на Светата Троица във вариант „Съпрестолие“.
Неканоничната практика да се изобразява Бог Отец в човешки образ е избегната при представянето на Света Троица в старозаветната сцена
„Гостоприемството на Авраам“
Тя изобразява срещата на праотеца Авраам с тримата ангели, описана в 18. глава на книга „Битие“. В храм „Света Троица“ – Стара Загора, има и такава икона, поставена на проскинитарий непосредствено до южния вход.
Различните типове изображения на Света Троица са подробно представени в труда на Маргарита Куюмджиева „Ликът на Бога. Изображенията на Света Троица в православното изкуство“ – изключително интересна и полезна книга, изцяло достъпна в интеренет в pdf формат.
[1] Майендорф, Й. Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми. С.,1995, с. 233.
