В мен има две неща: едното е общо със земята – другото с Бога; едното е с плътта – другото с духа. Длъжен съм с Христа да се съпогреба – и с Христа да възкръсна: да стана наследник на Христа, дори и син на Бога!
Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия… Да принесем самите себе си – най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него – да въздадем на Образа сътвореното по образ, да опознаем своето достойнство, да почетем Първообраза, да проумеем силата на тайнството и това за кого умря Христос. Да се уподобим на Христа, защото и Христос се уподоби на нас; да станем богове заради Него, защото и Той заради нас стана човек. Той възприе най-лошото, за да даде най-доброто; обедня, та от Неговата бедност ние да се обогатим; прие образ на роб, за да получим свобода; слезе, за да ни въздигне; беше изкушен, за да победим ние; изтърпя безславието, за да прослави нас; умря, за да спаси; възнесе се, за да привлече към Себе Си лежащите долу в греховно падение. Нека отдадем и принесем в дар всичко на Този, Който е предал Себе Си за нас като цена на изкуплението…
Св. Григорий Богослов,
„За смъртта и Възкресението на Христос“
