Това поучително слово се смята за едно от безспорните произведения на великия наш просветител св. Климент Охридски. В своите „Бележки върху текстологическата история…“ ** на тази творба проф. д-р Явор Милтенов припомня, че в началото на ХХ в. руският медиевист Н. Л. Туницки пръв обръща внимание на „Словото за Света Троица и за сътворението, и за съда“, като проучва изворите, езика, стила, библейските цитати в поучението и публикува две негови версии. „В последвалата научна традиция въпросът за авторството се смята за решен – пише Милтенов – словото е отпечатано в първия том на събраните съчинения на св. Климент (Ангелов, Куев, Кодов 1970, 639–646, 656–659), а също и в изданието на неговите произведения с реконструиран спрямо старобългарската норма правопис (Христова-Шомова, Петков, Тотоманова 2008, 56–63). То попада и сред подбраните източници на лексикографския наръчник, съдържащ пълна ексцерпция от произведения на старобългарския писател (Христова 1994). […] В по-новата литература Климентовото авторство също се смята за безспорно…“.
Като източник на настоящата публикация е използвано издание на Светия Синод на БПЦ (Св. Климент Охридски. Слова и поучения. Синодално издателство, София, 1970, с. 49-58). Преводът от старобългарски език е на архимандрит д-р Атанасий Бончев.
Братя, като се събираме винаги в църква, ние трябва с любов да отдаваме почит, поклонение и хвала на единия Бог, Който е с три свойства, тоест и п о с т а с и, която дума значи лица и същности. И наистина, в тези три Лица Бог е неразделен, с една власт и сила обхващащ и устойващ всичко; една и съща власт имат трите Лица – едно царство, едно господство, една сила и една чест, също еднакво поклонение, отдавано непрестанно от цялото творение. Като казвам Б о г, разбирам О т е ц, С и н и С в е т и Д у х, от Когото и чрез Когото е станало всичко.[1] Тези три Лица имат действително битие. Изповядвам, че Бог Отец, Вседържителят, е нероден и несътворен, несъздаден, безначален, безкраен, безсмъртен и предвечен. От Него възсия без начало, извън всяко време и като единороден Син Божий, нашият Господ Иисус Христос – Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден преди всички векове, а не сътворен.[2] Така е казал и апостолът: „Бог чрез Него сътвори и вековете“.[3] Той е неизменен и е от същността на Отца. Бидейки свят образ и подобие на Отца,[4] по слава и чест Той е съпрестолен с Отца, защото от Него има рождението Си – предвечно и извън времето, без всякаква година и ден, както Сам Той е казал: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“.[5] И още: „Моята слава е слава на Моя Отец“.[6] Наистина, чрез Него беше изведено всичко от небитие в битие.[7]
Прославям и животворящия Дух като Бог. „Чрез Него – казва апостолът – живеем, движим се и съществуваме“.[8] Не на три богове разделям едното Божество, но изповядвам единия Бог в три съвършени ипостаси, равночестни и равнопрестолни, защото Отец никога не е бил без Сина и без Светия Дух, но са неразделно Отец, Син, роден от Него, и Свети Дух, изхождащ от Отца[9], оживотворяващ и даващ дихание на всяко същество[10]. Той съживява всичко чрез духване и разпределя даровете по Своя власт на всекиго според вярата, както иска[11], и винаги пребивава неотстъпно заедно със Словото в недрата на Отца.[12] Чрез тях Отец устрои видимото творение, както е казал пророкът: „Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духването на устата Му – цялото им воинство“.[13]
Най-съвършената сила на несъставната ипостас на това трибезначално Божество, т.е. Премъдростта на Отца, създаде невидимия свят от Своята същност, като украси със светлост безплътните сили и ги направи втори служители на първичната Светлина. Почивайки върху тях,[14] Бог бива възхваляван постоянно от пресвети гласове.[15] А един от тях, поставен от Бога за устроител на земния ред, поради своята гордост и надменен ум, се възгордя и рече: „Ще поставя престола си върху облаците и ще бъда подобен на Всевишния“.[16] Заради това той беше лишен от своя сан и нямайки вече светлината на Бога, стана началник на тъмнината. Той и отпадналите заедно с него ангели, отстъпили от своя Господ, се превърнаха в зли духове поради своята злост.[17]
След това Бог пак пожела да създаде видимата природа на тоя свят, както свидетелства Светото писание[18] с думите: „В начало Бог сътвори небето и земята. Но те бяха безформени и неустроени. И рече Бог: „Да бъде светлина“. И се появи светлина. Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ“. Със светлината Той завърши първия ден. Във втория ден Бог сътвори небесния свод и го нарече н е б е. Той постави над него най-горните води, като взе от събраните води, от които слизат дъждовете; създаде и небесните простори. И заповяда Бог да се събере водата на едно място и да се яви суша. Бог нарече сушата з е м я, а събраните води нарече м о р е. В третия ден Бог заповяда земята от себе си да произведе трева, която дава семе; да произведе и животни според рода им, птици и влечуги, пълзящи по земята[19]. В четвъртия ден Бог сътвори небесните светила – слънцето, месеца и звездите, и им заповяда да светят през деня и през нощта. В петия ден Бог заповяда водите да произведат от себе си всякакъв вид животни, риби, птици и влечуги. А в шестия ден Бог, като взе пръст от земята, създаде човека по свой образ и подобие, вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът с жива душа. Бог нарече името му А д а м и го постави п о д Себе Си, но като цар на всичко, като му каза: „На тебе да служат светлината и тъмнината, слънцето и месецът, земята и морето, зверовете и добитъкът, влечугите и птиците. Страх и трепет от тебе да имат всички.[20]
Бог насади райска градина на изток, въведе там човека и му заповяда, като каза: „От всяко дърво яжте, а от дървото (за познаване на добро и зло) да не ядете, дори да не се докосвате до него, за да не умрете“.[21]
А злият бяс като видя, че човекът е тъй обикнат и почетен от Бога, опита се чрез много хитрости да го примами и да го направи престъпник. Той направи това от завист: вмъкна се в змията и тя, като се повдигна, нашепна с лукавство в ухото на нашата прародителка Ева, която беше по природа незлоблива. И рече змията: „Какво ви заповяда Бог да ядете и какво да не ядете?“. А тя отговори: „Бог каза: „От всяко дърво яжте, а от дървото, което е посред рая – каза Бог – не яжте и не се докосвайте до него, за да не умрете“. Дяволът пък и рече: „Не! Няма да умрете; но напротив, ако вкусите от него, вие ще бъдете като Бога и ще познавате добро и зло“.[22] А жената, бидейки по-слаба и разпалвана още повече от силно желание, послуша съвета на змията, пристъпи до дървото, което дава знание, и като видя красивия му вид, взе и яде от него, па даде и на мъжа си и ядоха заедно. Когато вкусиха, те разбраха веднага, че са голи, защото бе отнета от тях благодатната светлина. Те разбраха, че са голи, и започнаха да си правят препасници от смокинови листа[23]. Бог ги облече в кожени дрехи и ги изгони вън от рая, осъждайки ги да бъдат смъртни. И рече Бог на Адам: „Понеже си послушал гласа на жена си и престъпи Моята заповед, и си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш, то проклета да бъде земята (поради тебе). При твоите трудове тя ще ти ражда тръни и бодили, с пот на лицето си ще ядеш хляба си и непременно ще умреш. И понеже си от земя, пак ще се върнеш в земята.[24]
Оттогава нашето тяло се подхвърли на сълзи и се подчини на старост, на смърт, тление и на страданията. Нападнаха върху човека още повече лукави бесове с мерзките си съблазни. Наричайки се богове, те създаваха привидения – било насън, било наяве. Така те отклониха човека от правия път, тъй че всичко онова, което беше сътворено от Бога, за да служи на човека, той нарече б о г о в е:[25] слънцето и месеца, звездите, водата и огъня, дори пълзящото влечуго. Като се пороби на всичко това, човекът изнемогна и падна като мъртъв, неможейки да угоди на Бога.
Нашият Господ Бога поради Своята милост не можеше да гледа как човешкият род изпадна в толкова голямо зло. Затова Той му изпрати на помощ и за изцерение З а к о н а, написвайки го и давайки го чрез пророка като целебен дар. Бог казва: „Не си правете образ подобен на Мене: защото няма друг бог освен Мене нито на небето, нито на земята, нито във водите.[26] Аз съм Господ, вашият Бог, Който сътворих всичко от нищо и давам дихание на всяко същество.[27] Затова не ще дам славата Си на другиго, нито хвалата Си – на истукани“.[28] Но всъщност нито чрез тия думи, нито чрез други още по-важни смогнаха пророците или законодателят Моисей, или някой друг от патриарсите да подбудят човека към изцерение, понеже той беше уязвен от много страдания и лежеше като мъртъв поради прелъстяването. Най-после Сам милосърдният Господ, нашият Бог, бидейки човеколюбец и неможейки да гледа Своето създание да бъде покорено на злите бесове и потискано от тях, веднага устрои всичко със Своята щедрост за наше спасение. Като наведе небесата, Той слезе[29] подобно на дъжд, както беше предварително изобразено това пред Гедеон чрез росата върху руното.[30] Словото влезе в лоното на непорочната и пречиста Дева, като се зачена не от плът и кръв, но Неговото рождение е безсеменно и безначално: първо – на небето, от Отца без майка, а второто рождение Той прие на земята заради нас по неизразим начин, безсеменно, без баща, от пречистата Девица. Затова ти не търси Негова майка на небето, защото Той е безначален – от Отца, нито на земята ти търси Негов баща, защото зачатието Му е неизразимо с думи. Наистина, бидейки Слово Божие по Своята същност, Той се въплъти[31] по Своя воля, всели се сред нас и стана едновременно двоен по естество – Бог и човек. Господ не се погнуси от човека, намиращ се в тление поради престъплението си, но Той облече върху Себе Си като дреха човешка плът[32] и я обнови чрез божествената Си природа. Господ заповяда да умиваме душевните скверни чрез банята на обновяването,[33] тоест чрез своето кръщение. Помазвайки с небесно миро нашите рани, Той ги изцери и призова небесните сили към радост, като каза: „Радвайте се заедно с Мене, защото намерих загубената си овца,[34] заблудила се поради нарушението на заповедта“.
Братя, като имаме такъв милосърден Господ и Бог, нека се погрижим усърдно с добри дела да Му угодим. Той не се радва за грехопадението, нито ликува при нашето покайване. Затова да не прикриваме прегрешенията си, но чрез изповед нека получим от Бога изцерение. Нали Сам Той каза: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Затова и Аз не дойдох да призова праведници, а грешници към покаяние“.[35] О, какво чудо, братя! Небесният Лекар ни зове, след като е приготвил лекарство – светото кръщение, а чрез покайните ни сълзи Той измива нашите грехове. И тъй, нека не скриваме болестите си, тоест нашите грехове, и да не умираме с тях. Бог знае всичко, защото Божиите очи са десетки хиляди пъти по-светли от слънцето.[36] А как ще можеш ти да скриеш нещо от Този, Духът и погледът на Когото прониква у тебе? Та ако ние тук скриваме греховете си, можем ли да си помислим, че ще ги скрием и там – на Страшния съд, където ще се разкрият нашите дела, думи и помисли[37], и където ще застанем голи пред Бога[38] всички:богати и бедни, роби и свободни, царе и велможи! Всеки ще получи според делата си[39]: или царство, или осъждане. Както греховете са различни, така и мъките там ще бъдат различни, както и Светото писание ни учи: по един начин се мъчат блудниците, а по друг начин – прелюбодейците.[40] Прелюбодейци са ония, които са свързани едновременно с много бракове и умират без покаяние. И пак: по един начин ще бъдат мъчени крадците, а другояче – разбойниците и пияниците.[41] Наистина, там вече не може да помогне нито баща на син, нито брат на брат, нито слуга на господар.[42] Но ако се покаем тук или ако даваме милостиня на бедните, или приемаме бедни странници в домовете си, то радостни ще застанем отдясно на Божия престол и ще съзерцаваме неизказаните радости, които сме придобили тук чрез покаяние и милостиня. Покаянието е светилник на душата. Бог ни го е дал за изцерение на душевните рани. Чрез него Христос отвори рая за разбойника, който каза само тези думи: „Спомни си за мене, господи, в царството Си!“.[43] Чрез покаяние блудният син беше приет, защото викна към Бога: „Татко, съгреших против небето и пред Тебе, и не съм достоен вече да се нарека Твой син, понеже пристъпих Твоите заповеди, но направи ме един от наемниците Си!“.[44] Чрез покаяние блудницата се опомни, обливаше със сълзи нозете на Иисус и изтриваше с косите си.[45] Чрез покаяние беше приет митарят, който, стоейки в църква, не смееше дори да повдигне очи към небето, но се удряше в гърдите и казваше: „Боже, прости ми греховете!“.[46] С такива думи и ние, братя, трябва да викаме непрестанно към Бога, като измиваме със сълзи своите грехове, като очистваме чрез пост душите си и телата си, като запалваме с милостиня и молитва светилниците на душата си, както е казал Господ: „Да бъде кръстът ви препасан и светилниците ви запалени[47]“, тоест добрите дела.
И тъй, бъдете подобни на ония добри слуги, които очакват господаря си до полунощ, незаспиващи дори до пропяване на петлите, когато ще се върне той от сватба.[48] „Блажени са – каза Господ – тия слуги, чийто господар при завръщането си ще ги намери да изпълняват заповедите му“ (вж. отново бел. 48). Ако пък лошият слуга каже в сърцето си: „Скоро няма да дойде господарят ми“, и започне да спи[49] и да се напива, господарят му ще дойде в ден, в който не го очаква, и в час, който той не знае, и ако го намери неготов, веднага ще го вземе и разсече, и ще го подхвърли на еднаква участ с лицемерите по земята. Там ще бъде – каза Господ – плач и скърцане със зъби“ (вж. отново бел. 49).
Има и сега мнозина, помрачени от лакомство, които не се въздържат от нищо, но си казват: „Бог е милостив и ще ми прости“.[50] Та щом Той ми е дал обилно богатство, защо да не си го ям и пия?“. Но на тях ние ще речем: „Бог ти е дал, за да Му отдаваш хвала и да употребяваш богатството добре, а не скотски да живееш чрез него – в пиянство и неприлични дела, но да нахранваш с него гладни, жадни, голи, бедни странници и сираци. Заради тях ти е дадено богатството, а не си го придобил сам и за себе си. Затова дай онова, което е на Бога, за да имаш полза“. Господ е казал: „Онова, което правите на тях, на Мене го правите[51]“. И наистина, това, което даваме на тях, е като съкровище на небето, където ни червеи, ни молци го ядат, нито крадци го крадат,[52] но там двойно ще го намерим – нетленно и запазено во веки. Казано е: „Не се смущавай, когато неверните казват: Защо някой си, който постъпва зле, е богат и добре живее?“.[53] Но наистина, всеки ще пожъне това, което е посял.[54] Разбира се, Бог очаква обръщането и покаянието на тоя, който живее тук нечестиво, и ако умре без покаяние, то там ще получи вечна мъка според своите дела. Но ти насочи нозете си по правите пътища,[55] за да можеш да избегнеш всички злини.
Послушай какво ти написа Бог в З а к о н а[56] и ти заповяда да правиш и да спазваш. Той каза: „Не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжествидетелствай, почитай баща си и майка си и възлюби ближния като себе си“.[57] А твой ближен е всеки правоверен християнин или всеки, който е от същото естество[58], както е казал Господ: „На всеки, който те моли за нещо, давай; не се отвръщай от оня, който ти иска назаем, но бъдете милостиви, както е милостив и вашият небесен Отец“.[59] Братя, какво трудно има в тия заповеди, което не можем да направим, когато Господ не иска от нас нищо, но рече: „Това, което искате да правят на вас човеците, същото правете и вие на тях“.[60] Както на всеки един от нас не е приятна неправдата при какъвто и да е случай, нито кражбата, то и на другите не правете това. Господ каза: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва,[61] тоест на всеки според делата – или добро, или зло. Затова, братя, нека се подбуждаме настойчиво един друг към чистота и към духовно постене, та нашата доброта да натежи във везните повече от злината ни. Наистина, злината, макар и да е малка, но тя има в себе си голяма тегота. Та поради това ти извършваш двойно добро, когато правиш нещо заради Бога: или пост, или милостиня, или коленопреклонение, или смирение, или молитва. „А когато се молите – казва Господ – не говорете излишни неща като езичниците.“[62] Многоглаголстване е да се иска от Бога началстване или висок сан, или надвиване на врага, или непостоянното богатство.[63] Наистина, неверните искат това. „Искайте – рече Господ – царството на Бога и неговата правда, и всичко това ще ви се придаде, защото вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“.[64]
Като чухме, че Бог е наречен н е б е с е н О т е ц, нека се стремим да правим онова, което е угодно на Него – с покаяние и сълзи, защото чрез това блудният син получи някога прощение;[65] с милостиня и пост, защото чрез тях греховете се очистват;[66] със смирение и чистота, защото чрез тях душата и тялото възлизат нагоре към небесата; с кротост и искрена любов, защото с тях се покриват многото наши грехове (вж. отново бел. 66). Божията уста облажава такива люде с думите: „Блажени са смирените по дух, защото тяхно е небесното царство.[67] Блажени са кротките, защото те ще се нарекат Божии синове“.[68]
Братя, като чухме за тия добродетели, които Божията уста изброи и които направиха притежаващите ги Божии синове, нека се стремим и ние да се уподобим на тях по дела, а не да отпаднем от това синовно състояние. Господ никъде не облажава пребиваващите постоянно в пиянство и във всяко зло, но ги нарече синове на огнената геена.[69] Нали Той каза: „Червеят им не умира и огънят не угасва“.[70] „И ще отидат – рече Господ – тия, които са привили добро, във вечен живот, а ония, които са вършили зло – във вечен огън“.[71] Та за каква полза ще ни бъде, братя, временната наслада от тоя живот, когато тя изчезва като дим, като сянка преминава[72] и като вода бързо изтича? Умирайки, ние не можем да отнесем със себе си имота си.[73] Ако не го раздадем на Христовите братя[74], тоест на бедните, то ще вземем и ще отнесем нагоре грехове поради него, а имотът ни ще остане на други.[75] Той ще обвинява придобилия го по лош начин, казвайки: „Тоя човек ме събра чрез кражба, чрез лъжите си, чрез клевети, чрез клетви, чрез грабежи“. Ето, той си отиде сам и само с греховете си, а тук остана всичко, което беше събрал (вж. отново бел. 75). Бащата не може да помогне там на умрелия си син, нито брат на брата, нито майка на дъщеря.[76] Децата остават, другари и приятели остават, а делата не само не остават, но вземат душата, повеждат я към приготвеното място, където тя пребивава в очакване на вечното възкресение, когато ще дойде Божият Син в славата на Своята божественост,[77] за да съди живите и мъртвите.[78] Ж и в и т е са праведниците. Техните души са в Божиите ръце и мъка няма да ги докосне.[79] А под м ъ р т в и се разбират грешните, които се задушиха от сладостите на тоя живот и се провиниха за мъка. Та заради това Господ ще дойде от небето, за да въздаде и на едните, и на другите според делата им.
Наистина, Господ ще дойде като страшна мълния[80] и с неизказана слава, и пред Него ще шестват множество ангели.[81] От страх пред Господа небето веднага ще се потресе, земята ще се раздруса, звездите ще изпадат, водните извори ще пресъхнат, слънцето ще потъмнее, луната ще се превърне в кръв, небесата ще се свият като свитък.[82] Ангелите ще избързат напред и ще викат със страшен глас, събуждайки спящите от векове – праведните и неправедните. И веднага земята с трепет ще издигне всяко мъртво тяло, каквото го е приела, и всяка душа, ужасно трепереща, отново ще влезе в тялото си. Никой не ще види предишното си богатство, нито слугите си да стоят пред него, но ще се виждат само делата, висящи на шиите като тежки товари. Горък вопъл ще се изтръгне от всички, защото всеки ще вика с висок глас: „Ох, горко на мене окаяния! Как ме прелъсти оня суетен свят, където, наслаждавайки се на нищожното богатство и на лошите похоти, лиших се от вечна слава! Ето сега стоя виновен пред съда и пред мъчението с огън. Аз чувах за това от светите книги, четени всеки ден, но не вярвах. Аз окаяният се смеех, като казвах: Аз ли ще бъда по-добър от всички хора! Нека да се насладя на удоволствията на тоя свят! Сега ония, които постеха и приемаха бедни странници, стоят отдясно на Бога, украсявани с неизказани венци като синове на Бога, аз пък окаяният стоя тук осъден на люта мъка. Не мислех, че моите дела ще бъдат разкрити пред толкова много хора, които се взират в шията ми“.
Докато грешниците говорят това и други неща, подобни на това, ангелът ще ги отдели едни от други според делата им, както пастирът отлъчва овци от кози.[83] Той ще постави праведниците отдясно на Бога, а грешниците – отляво. И ще каже Царят на ония, които са от дясната Му страна: „Дойдете вие, благословени на Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас, защото вие заради Мене придобихте всичкия си имот, гладувайки и жадувайки, понасяйки голота, като се радвахте с духовни песни, в постене и с дела на милосърдие. Затова насладете се сега на небесното царство, защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и Ме приехте; гол бях и Ме облякохте“.[84] Тогава праведниците ще Му отговорят: „Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или гол и Ти послужихме?“. А Царят ще им отговори: „Истина ви казвам: понеже сте сторили това на Моите бедни братя, на Мене сте го сторили“. Тогава Той ще каже и на ония, които са от лявата Му страна: „Идете си от Мене, проклети, идете си от Мене, немилостиви, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели,[85] понеже вие вършихте онова, което е угодно на него; прекарвахте времето си в смехове и в пиянство, без да се покаете. Вземете това, което сте си приготвили по собствена воля!“.[86]
Братя, ето чухме колко страшни и грозни мъки ни очакват. Но нека поне отсега нататък да се стреснем и да се въздържаме от зло, като изповядваме извършените вече грехове, и да се покаем за тях, а не да прибавяме и други.[87] Вие чухте какво ще получат нечестивите и грешните, които не се покаят тук. Та поради срам от човек ли ти, брате, прикриваш своите грехове и искаш да отидеш заедно с тях на смърт, а след смъртта – на вечна мъка? А от Бога не се срамиш и не се боиш, като вървиш против Закона! Бог държи на длан твоите думи и помисли и ще те изобличи пред безчислени ангели и човеци, и ще те предаде на вечна мъка според делата ти.
Като хвърлим тия езически нрави на дявола, на когото те принадлежат, нека се насочим бързо към милостта на Бога, очиствайки се всеки ден чрез милостиня, пост и добри дела. Като запалим светилниците си,[88] да бъдем винаги в очакване, за да чуем оня свят глас, който зове: „Ето младоженецът иде, излезте да Го посрещнете!“.[89] Него заедно с Отца и Светия Дух да прославяме сега и всякога, и вовеки. Амин!** *
БЕЛЕЖКИ:
*Заглавие в пълния препис: Слово о стѣи троици и о тварi и о сѫдѣ.
Заглавие в съкратения препис: Слово о стѣи троици и о соудѣ. сотворено Климентом.
** Явор Милтенов. Бележки върху текстологическата история на Слово за Света Троица и за Сътворението, и за Съда, приписвано на Климент Охридски. БАН. Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Книга ХХIХ
*** З а б е л е ж к а. Съкратеният препис на това слово завършва със следната прибавка, която според Туницки (вж. Изв. ОРЯС, 1904, т. ІХ, кн. 3, уводни бележки към словото) е от по-късен преписвач и е похвала за свети Климент. Думите, поставени в скоби, са допълнени по Мат. 5:19; на това място текстът е повреден.
Както ние седим под сянката на светиите като под дъб или под топола, но и както изкусен песнотворец настройва златни гусли и със звучно свирене събира голям събор, така и този; не със съзвучие на свирни, но чрез със съзвучие на слова и на велико дело той ни принася полза. Такива учители желае Христос. (Господ каза: „Който изпълни и поучи, той велик) ще се нарече в царството Божие“. Така велик е този в царството. Дано можем и ние по неговите молитви и по молитвите на всички светии да се удостоим с Небесното царство чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос. Да бъде слава на Отца заедно със Сина и със светия, благ и животворящ Дух, сега и всякога, и вовеки. Амин!
[1] 1 Кор. 8:6. Евр. 2:10.
[2] По Никео-Цариградския символ на вярата.
[3] Евр. 1:2.
[4] По Фил. 2:6. Кол. 1:15.
[5] Иоан 14:10.
[6] По Иоан 1:14; 17:24.
[7] По Иоан 1:3. Рим. 11:36, Ефес. 3:9, Кол. 1:16, Откр. 4:11. Служебник, Литургия Златоустова.
[8] Деян. 17:28.
[9] Иоан 15:26.
[10] Деян. 17:25.
[11] 1 Кор. 12:7-11; ср. Рим. 12:6. Евр. 2:4.
[12] Иоан 1:18.
[13] Пс. 32:6.
[14] По 4 Цар. 19:15. Пс. 79:2; 98:1. Ис. 37:16.
[15] По Ис. 6:3.
[16] По Ис. 14:12-14; ср. Дан. 8:10; отпадналият ангел се нарича Денница (лат. Луцифер).
[17] По 2 Петр. 2:4. 1Иоан 3:8. Иуд. 1:6.
[18] Бит. Гл. І – ІІ.
[19] Според Бит. 1:20-23 животните, птиците и влечугите са създадени в петия ден; свети Климент отнася това към третия и петия ден.
[20] По Бит. 1:26-28.
[21] По Бит. 2:16-17; 3:2-3.
[22] Бит. 3:1-5.
[23] Бит. 3:6-7.
[24] Бит. 3:17-19.
[25] По Прем. Сол. 13: 10,14.
[26] По Изх. 20:3-4. Второз. 5:7-8.
[27] Деян. 17:25.
[28] Ис. 42:8; 48:11.
[29] 2 Цар. 22:10. Пс. 17:10; срв. Иоан 6:38, 42. Ефес. 4:10.
[30] Съд. 6:37-38.
[31] Иоан 1:14. 1 Иоан 4:2. 1 Тим. 3:16.
[32] Вж. бел. 31.
[33] Ефес. 5:26. Тит 3:5.
[34] По Лук. 15:6.
[35] По Мат. 9:12-13.
[36] Сир. 23:27; срв. Прит. 15:3.
[37] По Иуда1:15.
[38] По Евр. 4:13.
[39] Мат. 16:27. Рим 2:6. 2 Тим. 4:14.
[40] По 1 Кор. 6:9. Евр. 13:4.
[41] По 1 Кор. 6:10.
[42] Този израз, често употребяван от свети Климент, е заимстван от словото на свети Ефрем Сирин „За покаянието и съда“.
[43] По Лук. 23:42.
[44] Лук. 15:18-19.
[45] Лук. 7:38.
[46] По Лук. 18:13.
[47] По Лук. 12:35.
[48] По Мат 24:46. Лук. 12:36-37, 43.
[49] Тъй е в Михайловския препис; във Волокамския: пие; по Мат. 24:48-51. Лук. 12:45-46 (р а з с е ч е – тъй у свети Климент).
[50] По Сир. 5:6.
[51] По Мат. 25:40.
[52] По Мат. 6:19-20.
[53] По Иов 21:7-13. Екл. 7:15.
[54] По Гал. 6:7.
[55] По Притч. 4:26-29. Евр. 12:13.
[56] Т.е. Моисеевият закон, съдържащ се в Петокнижието (първите пет книги на Библията).
[57] Изх. 20:12-16. Лев. 19:18. Втор.5:16-20. Мат. 19:18-19. Марк 12:31.
[58] Т.е. всеки човек.
[59] Мат. 5:42. Лук. 6:36.
[60] Мат. 7:12. Лук. 6:31.
[61] Мат. 7:2. Марк 4:24.
[62] Мат. 6:7.
[63] По Сир. 7:4. 1 Тим. 6:17.
[64] По Мат. 6:32-33.
[65] По Лук. 15:11-24.
[66] Прит. 10:12; 16:6. Сир. 3:30. Дан. 4:24. 1Петр. 4:8.
[67] Тъй е у свети Климент; в Мат. 5:3 – бедните духом.
[68] Тъй е у свети Климент; в официалния евангелски текст (Мат. 5:5): „защото те ще наследят земята“; наричането Б о ж и и с и н о в е е награда за миротворците (вж. Мат. 5:9). Във Волокамския препис и Златоструй №43: Блажени са кротките; блажени са гладните и жадните за правда; блажени са миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
[69] По Марк 9:43-47: г е е н а (гр. от евр.) – „долина на Еном“ – ад, пъкъл, преизподня.
[70] Ис. 66:24. Марк. 9:44, 46, 48.
[71] По Мат. 25:46. Иоан 5:29.
[72] По Прем. Сол. 5:9.
[73] По 1 Тим. 6:7.
[74] По Мат. 25:40.
[75] По Сри. 11:18. Иер. 17:11.
[76] Вж. бел. 42.
[77] По Мат. 25:31. Марк. 8:38.
[78] 1 Петр. 4:5. 2 Тим. 4:1.
[79] По Прем. Сол. 3:1.
[80] Мат. 24:27. Лук. 17:24.
[81] По Мат. 25:31. Иуд. 1:14.
[82] Ис. 34:4. Иоил 2:31. Мат. 24:29. Деян. 2:20. Откр. 6:12-14.
[83] Мат. 25:32-33.
[84] По Мат. 25:34-36.
[85] Пак там; а н г е л (гр.) – „вестител“.
[86] Пак там.
[87] По Сир. 21:1.
[88] Мат. 25:7. Лук. 12:35.
[89] Мат. 25:6.
