(Фрагменти)
***
През средните векове смъртта е била нещо публично. До 17.–18. век в Париж е имало обичай сватбите да се празнуват на гробищата. И ако редом със сватбата се извършва погребение, никой не се е смущавал. […] Погребвали са хората непосредствено до църквите. В Чехия има църква, изградена изцяло от човешки кости. […] Имало е направление в живописта, наречено Vanitas (от лат. суета, тщеславие – бел. ред.). „Суета сует“ – на картините били изобразявани символи на тлението: череп, пясъчен часовник и др.
С две думи: Memento Mori – помни смъртта! По този начин хората са живели столетия наред. Днес всичко е обърнато наопаки. Съвременният човек се срамува да покаже сълзите си, но безсрамен кикот можем да чуем навсякъде. Нашите предци са се притеснявали да изразяват своята сексуалност, да се събличат пред хора и т.н. Да се говори на такива теми също не е било особено прилично. В новото време сексът стана абсолютно публичен – за него говорят и разсъждават навсякъде, а смъртта изведнъж попадна в групата на табуираните неща. Заговорете в прилична компания за смъртта – ще се получи няма сцена, в стил „Изведете го оттук, да не ни съсипва празника“…
Такива са съвременните хора! Самите ние сме такива – щом седнеш във вагон за пушачи, дори и да не пушиш, ще се вмиришеш. В нас се е просмукала мръсотията, която ни заобикаля. Мисля, че Христос гледа с печал на съвременните християни. Разбираме, че има смисъл в думите „Когато дойда, ще намеря ли вяра?“ (ср. Лук. 18:8).
***
Имаше в Почаевската лавра един схиархимандрит Димитрий, много светла личност… Преди повече от 20 години в Лаврата имало свещенически събор. Говорили разни умни неща. Изведнъж излиза схиархимандрит Димитрий, облечен в кожух – тъкмо бил преболедувал, буквално се вдигнал от постелята и дошъл на събора. И казва: „Братя! През целия си живот не съм хващал момиче за ръката. Като малък ядях хляб, от който венците кървяха. Никога в детството си бонбон не съм хапвал. И до днес не знам какъв е вкусът на сладоледа, не съм опитвал. На 10-годишна възраст станах послушник. Целия си живот прекарах в манастира. Какво знам аз? Знам 17-а катизма (включва Псалом 118 – бел. ред.), познавам вкуса на киселото зеле, всенощното бдение, Причастието, Великия пост, дългите манастирски служби… Това е целият ми живот. И представете си, братя, разболях се и помислих, че ще умра, усетих, че смъртта иде… И се уплаших!“. И се разплакал.
Това е стар монах, схимник! Той молил Божията Майка да му даде да поживее още, защото се оказал неготов! Т.е. не бива да разсъждаваме за смъртта лекомислено – щом такива хора се боят да умрат, когато смъртта реално идва. Църковното предание разказва, че дори Майката Божия е имала някакъв страх пред смъртта и молила Господ да не изпраща при Нея ангели и архангели, а Самият Той да я прибере.
Лекомислено да се отнасяме към смъртта не бива. Ние, християните, се боим от смъртта, но си признаваме и говорим за това. За смъртта трябва да се мисли предварително. Който забрави за ада, за него адът е неминуем. Който не мисли за смъртта, последният му ден ще бъде страшен. Ние се надяваме, че нашият последен ден няма да е страшен. Църквата е запечатала в молитва: „Християнска, безболезнена, непосрамена, мирна кончина на нашия живот и добър отговор на Страшния Христов съд от Господа да просим!“. Всеки Божи ден я повтаряме! И не омръзва.
***
За смъртта не можеш напълно да се подготвиш. Както пише Булгаков, въпросът не е в това, че човек е смъртен, въпросът е в това, че е смъртен внезапно. Блез Паскал казва, че християнинът не трябва да се бои от нищо, освен от едно – внезапната смърт. Да се подготвим не можем, но можем предварително да се молим.
***
Защо е опасно човек да не мисли за смъртта? Навярно защото животът му няма да е събран в едно цяло, ще стои разбит на множество парчета, като неслепена мозайка. Имало е един, за съжаление не съвсем праведен в личния си живот, режисьор – Пиер Паоло Пазолини. Той казвал, че смъртта е монтажът.
Нашият живот е купчина заснет материал. Купчина от срещи, от всякакви успехи и неуспехи, пътешествия, опити, хапвания, пийвания… Смъртта е велик монтажист, който превръща заснетия материал в завършена кинолента. И ние след това ще я гледаме! Ще видим всичко, до последния детайл: и хубавото, и лошото; което сме правили денем и което сме вършили нощем; всяка дума, всяко действие, всичко… Веднъж говорих за това на енориашите си и видях ужаса по лицата на хората. Един мъж извика: „Отче, също като в песента: Спрете филма! Вече съм го гледал”.
***
Старецът Силуан Атонски казва, че да живееш по заповедите, означава да умираш.
Помислете каква колосална енергия влага успешният бизнесмен за развитието на своя бизнес! Колко пот пролива спортистът, за да достигне олимпийски резултати! Същата енергия един светец използва, за да чете Писанието, да мисли за Бога, да плаче за греховете си и да прослави Господа с душа и тяло. Него светът не го интересува. За света той е като мъртъв.
Очевидно няма да се бои от смъртта този, който изпълнява заповедите, който още преди смъртта си е мъртъв за света.
Изпълнението на заповедите, струва ми се, е практически способ за приближаване към Бога. А доколкото нашият Бог не е Бог на мъртви, а на живи (Вж. Лук. 20:38), то приближавайки се до Бога, човек може да придобие някаква увереност, безстрашие, надежда, да се укрепи и да изгуби интерес към греховния свят. Това е подготовката за смъртта.
Протоиерей Андрей ТКАЧОВ
(В разговор с Роман Голованов – интервюто е излъчено по телевизионен канал „Спас“ през юни 2020 г.)
Подбор и превод: Храм „Света Троица“, Стара Загора
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=pT0LhqhH7c0
На снимката: Vanitas от Антонио де Переда
