Наричат св. Димитър Мироточиви неслучайно. Векове наред от мощите му бликало миро, от което вярващите си вземали в специално съдче, изработено от стъкло, глина или олово – кутрувия. (На малката снимка виждате една такава кутрувия – оловна ампула за миро, донесена в нашите земи от град Солун, открита при проучванията на крепостта Русокастро.) Има данни, че през XIV в. Българската православна църква е използвала св. миро от мощите на солунския великомъченик.
Когато свети Димитър бил убит по заповед на император Максимиан, хвърлили тялото му в кладенец до старата градска баня, където минавали отпадните води на Солун и се носела нетърпима тежка миризма. Не след дълго от кладенеца започнало да извира миро, което на талази изпълвало града с благоухание. На това място е построен и храмът, където днес се покоят мощите на светеца.
Мирото на св. Димитър е Божие чудо и голяма благословия за верните християни, които призовават неговото застъпничество. Има
много автентични свидетелства
за изтичането на голямо количество свето миро от мощите на Солунския Чудотворец. Първото писмено свидетелство се открива в описанието на св. Йоан Камениат за разрушаването на Солун от сарацините през 904 година. Константин Акрополит (агиограф, живял през ХIII – XIV в.), като разказва за чудодейно изцеление на очите, характеризира светеца като Мироточец. Мироточив го наричат също и солунските архиепископи Исидор (1342-1396) и Гавриил (1397-1416). А надпис от 1284 г., открит в джамията „Ески Сарай“, разказва, че в църквата „Свети Димитър“ има голям съд, от който извира миро.
Св. Симеон Солунски сравнява изтичащото миро с речни потоци. Св. Григорий Палама пише, че никакъв съд не може да побере изливащото се от тялото на мъченика миро. Сравнява го с извор вечен и неспирен, изпълнен с чудеса и лековитост.
Когато Солун вече е под османска власт, християнският храм с мощите на светеца е превърнат в джамия – тогава спира и изтичането на мирото. Гробът на светеца най-напред е преместен, а след това остава празен. Едва през XX в. мощите му са открити в гр. Кампо, Италия, където някога живеели множество гръцки търговци. На 24 октомври 1978 г., с усилията на покойния вече Солунски митрополит Пантелеймон II, мощите на св. Димитър тържествено се завръщат в подопечния му град. (На голямата снимка виждате архивен кадър от онези паметни дни.)
След завръщането на мощите на великомъченика в Солун, изтичането на св. миро се подновява, макар и не така изобилно. Всяка година, една седмица след празника на св. Димитър, се отслужва т. нар. Последование на мирото. Тогава мощехранителницата на светеца се отваря, епископът събира с памук капките миро от мощите на светеца и памукът се раздава на вярващите.
