Наскоро група енориаши от храм „Света Троица“, водени от свещеноиконом Стефан Чалъмов, посетиха в Румъния няколко манастира в област Буковина и катедралния храм в град Яш, където се поклониха пред мощите на света Параскева (Петка) Българска. За вълнуващото поклонническо пътуване разказва Антоанета Христова.
Пътят лъкатуши край заспали полета, дървета и сгради, сякаш търси пролука да се срещне по-бързо с изгрева на новия ден. Сънени, ние отброяваме часовете и минутите, които ни приближават до желаната цел: да се докоснем до мощите на дивната света Петка – Параскева Българска! Не ни плашат километрите, които се топят бавно, въпреки юлската жега. Скоро пред очите ни Дунав се пробужда бавно, величествен, отразил огнените сияния на заревото, притихнал все още с настъпването на деня…
Румъния ни чака! На пръв поглед – не особено гостоприемна с неразбираемия си романски език, отстояван родолюбиво от цялата нация. Но както се убедихме – държава, забързана в своя безспорен и извикващ облажаване просперитет. Забелязваме го навсякъде около себе си: в строителството на пътища и магистрали, в подобряването на инфраструктурата, в изписаните и обновени църкви и манастири, които са и нашата притегателна цел.
По всичко личи напредъкът. А той се определя от нещо, което никоя православна страна не бива да подценява, а да приеме като свой национален приоритет – приемането на предмета „Вероучение“ като основен в образователната система. От тази стратегия започва да се изгражда новият облик на румънското общество, което залага на християнската нравственост, на нейната хуманност и градивна ценностна система.
Смирението – тази висша християнска добродетел, личи в поведението на всеки слой от румънското общество. Независимо от критично високите температури, не видяхме изнервени шофьори. Няма разправии по пътищата, нито пронизителни клаксони. Хората са най-често спокойни, приветливи, готови да услужат и да откликнат на нашите питания. А жените румънки често са облечени в дрехи с етнически мотиви – тези толкова пъстри и спиращи дъха везани шевици, които радват нас, българите, само по време на някои фолклорни празници. В Румъния това е ежедневие!
Шосето прекосява гори, полета и бърза да се приближи до подножието на Карпатите. Вече имах впечатление от два-три манастира, разположени под замъка „Пелеш“, но това, което предстоеше, щеше да надмине моите очаквания.
Област Буковина в Румъния е известна с построените в периода ХІV – ХVІ век многобройни църкви и манастири. В късния следобед на 10 юли спряхме пред манастира „Бистрица“. В огромния двор е тихо и само работата по обновлението на някои части от светата обител нарушава мълчанието. Мълчание така мистично и целебно, сякаш влизаш не в дома на Бога, а заставаш пред самия Му свят олтар. Пълно е с монаси, но всеки незабележимо и ненатрапчиво извършва послушанието си за слава Божия. Култът към Света Богородица в Румънската православна църква е така силно изразен, че в един храм можеш да видиш поредица от проскинетарии, в които греят чудотворните икони на светата Майка – една от друга по-хубави.
Вторият от манастирите – „Пънгарати“, ни потапя в прелестната идилия на планинските гледки с възвишения от тучни ливади, по които преживят крави и телета – знак, че всеки от манастирите има свое стопанство. Всичко е така съвършено поддържано и уредено, че спира дъха, и ти се иска да останеш колкото се може по-дълго в тези обители на духовен живот, лишен от суетата на забързаното светско съществуване.
Природата в отделните части на Карпатите е не просто възхитителна, а тя е доказателство за неизчерпаемите Божии творения в полза на човека. Гледките с езера, приютили многобройните ята от лебеди, са нещо обичайно в тази част от територията на северната ни съседка. Човешкият поглед почива, захласнат от необозримите божествени възможности, които те карат да се чувстваш прашинка в този внушителен всемир.
През втория ден на поклонническото пътуване ни предстои среща с кулминацията на човешката отдаденост към мистичен духовен живот в женските манастири на Буковина: „Варатек“ и „Агапия“, където припознаваме гледките на Едем – в изкуството да твориш красота за прослава на Бога. Двата женски манастира са приютили повече от 700 монахини.
В „Агапия“, носещ името на върховната божествена любов, виждаш огромни пространства, обагрени от стотици хиляди стръкове цветя, подредени и отглеждани с любов и внимание, виждаш цели кътове с речни камъчета, бели, овални, подредени с невероятен вкус. Чистота и полъх на душевен мир докосват сетивата на поклонниците, жадни да изживеят поредното съприкосновение с един различен, загадъчен свят, който те прави по-сърцат и съзерцателен, убеден в силата на Христовата вяра. Как да се отблагодариш на Светата Троица, на Майката Божия, освен като прозвучат мили и благодарствени напеви, които си позволихме да изпълним в посетените храмове с благословията и подкрепата на отец Стефан. Така по стълбицата на чудодейните ноти се възнасят и нашите души, сякаш по-пречистени и обновени!
Тези изпълнения са още по-вдъхновени заради осъзнаването, че историята на някои от манастирите е обвързана с българското историческо минало! Като този в Нямц – най-големият манастир в района е свързан с българската история, създаден е от български монаси. Сред първите му игумени е Григорий Цамблак. Достолепието на тази обител се обяснява с факта, че е построена от молдовския княз Стефан Велики, воювал успешно с турците и построил в чест на победите си над тях 44 църкви, манастири и крепости.
Обогатени с впечатления, едва дочакваме утрото на срядата, когато ще се докоснем до мощите на толкова обичаната и почитана от българите светица – света Петка (Параскева)! Само в този ден през седмицата се отварят за поклонение мощите на дивната светица. Те се покоят в митрополитския катедрален храм, най-голямата църква в Румъния, построена през 1887 г. Две години по-късно тя е определена за постоянно убежище на мощите на св. Петка.
От ранните часове на деня се образува опашка от всякакви поклонници: семейства с малки деца; юпита, дошли да се поклонят, след което да продължат работния си ден; туристи, които чинно и смирено чакат поклонението си пред мощите. Всеки със своите грижи и проблеми, с немощите и очакванията си на чудеса за Божия слава…
Организаторите на това незабравимо пътуване ни разказват за истории с чудесен край, а аз самата изпитах силата на искрената молитва за момиче, което имаше съмнения за класирането си в гимназиален етап. Но ето че вестта дойде със скоростта на светлината! Два часа по-късно долетя новина от нейна близка, че е класирана не на едно, а на три желани места! Бях щастлива и благодарна. Уверена съм, че всеки един може да разкаже за своето малко или значимо чудо във вярата.
Заредени с мощта на тази неразгадаема за обикновения човек мистика, ние си тръгнахме очаровани и решени да се върнем отново, въпреки дългия и уморителен път, който обаче не е в състояние да попречи на човека, който търси Бога – независимо от очакваните или неочаквани спънки и обстоятелства.
Текст: Антоанета Христова
Снимки: Туристическа агенция „Щастливците“
