В продължение на три седмици Църквата призовава и подпомага вярващите да се подготвят за началото на Великия пост. Този подготвителен период започва с Неделята на митаря и фарисея, когато си припомняме едноименната притча (вж. Лук. 18:10-14). В нея се говори за двама души, които отишли да се помолят в храма. Митарят бил изпълнен със смирение, тъй като ясно осъзнавал греховете си, за разлика от фарисея, който виждал недостатъците на другите, но смятал себе си за съвършен човек. Разказът завършва с поучението:
Който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат
Евангелието в прав текст казва, че смирението е залог за нашето спасение. „Според степента на истинското и съвършено смирение се извършва и степента на спасението“, казва преп. Симеон Нови Богослов. Светите отци изтъкват смирението като велика добродетел. „Както гордостта и превъзнасянето на ума са свалили дявола от небесната висота в бездната, така смирението и кротостта възвисяват човека от земята към небето“, учи преп. Антоний Велики. „Отначало от плача по Бога идва смирението, от него произлиза неизказана радост и веселие. От смирението по Бога се поражда и надеждата за спасението“, казва преп. Симеон Нови Богослов. И предупреждава:
„Има и престорено смирение,
което произлиза от нерадение и леност, и от силното осъждане на съвестта. И тези, които са го добили, често го смятат като причина за спасението си, но то не е наистина такова, защото няма радост от плача, с който би трябвало да се съедини“.
Ако се одързостим да „преведем“ смирението на езика на съвременния човек, вероятно ще кажем, че макар да се корени в самопонизяването, смирението не е самоунижение в днешния смисъл на думата,
то няма нищо общо с комплексите и не поражда депресия
Истинското смирение е дар от Бога, но изисква от страна на човека усилен труд – да опознае себе си и да се самоусъвършенства. В крайна сметка смирението е източник на радост, защото „има силата да привлече в душата Божията благодат“ (преп. Авва Доротей). „В смирената душа обитава и Отец, и Син, и Светият Дух“, казва преп. Ефрем Сириец.
