Св. Ефрем Сирин съставил молитвата „Господи и Владико на моя живот…“ за собствена употреба, това е негово лично обръщение към Господа. Естествено, той я написал на родния си език – сирийски, наричан още сирски. Още докато светецът бил жив, молитвата получила широко разпространение и била преведена на гръцки. Оригиналът на прошението не е достигнал до нас – през вековете молитвата се запазила благодарение на гръцкия превод.
В църковнославянския текст обаче старогръцката дума ἡ περιεργία била заменена с думата униние. Пεριεργία (periergia) означава прекомерна работа; излишен труд; това, което ние, християните, можем да определим като суетно многогрижие.
Не знаем какви са били съображенията на преводачите, но молитвата, която днес произнасяме, започва така: Господи и Владыко живота моего, Дух праздности, уныния, любоначалия и празднословия не даждь ми (Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие). При тълкуването ѝ обикновено се подчертава, че безделието поражда униние. Това, разбира се, е така; особено ако говорим за безделието в духовен план – като проява на небрежно отношение към вътрешното ни духовно състояние.
Ала в превода, който ние днес познаваме, се е изгубило усещането за негативната симетрия на противоположностите. В гръцкия текст на първо място стои ἡ ἀργία, веднага след нея идва περιεργία. И двете произлизат от старогръцката дума τό ἔργον (ergon) – работа, труд; но са образувани чрез различни представки: ἀ–, която маркира отрицанието на нещо, неговата липса, и περι–, кое ще рече свръх, прекомерно.
Греховни са и двете крайности: както безделието, така и лъжливата, хаотична, празна многодеятелност. Молим Бог да ни избави и от едното, и от другото. Защото нерадението, особено в духовния живот, има страшни последици, но не по-малко опасна е прекомерната активност – когато разпиляваме силите си в преследването на продиктувани от егото земни цели.
***
А ето и пълния текст на молитвата, създадена от св. Ефрем Сириец преди повече от 15 века:
Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.
Господи и Владико живота моего, дух праздности, униния, любоначалия и празднословия не дажд ми.
Дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу Твоему.
Ей, Господи, Царю! Даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего. Яко благословен еси во веки веков. Аминь.
Κύριε καὶ Δέσποτα τῆς ζωῆς μου, πνεῦμα ἀργίας, περιεργίας, φιλαρχίας, καὶ ἀργολογίας μή μοι δῷς.
Πνεῦμα δὲ σωφροσύνης, ταπεινοφροσύνης, ὑπομονῆς, καὶ ἀγάπης χάρισαί μοι τῷ σῷ δούλῳ.
Ναί, Κύριε Βασιλεῦ, δώρησαι μοι τοῦ ὁρᾶν τὰ ἐμὰ πταίσματα, καὶ μὴ κατακρίνειν τὸν ἀδελφόν μου, ὅτι εὐλογητὸς εἶ, εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων. Ἀμήν.
