На 13 януари 2022 г. от 10.30 часа в храм „Света Троица“ ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите за освобождението на Стара Загора. На този ден през 1878 г. градът е повторно и окончателно освободен от османското иго. Събитието се отбелязва традиционно от 2008 г. насам. Организатори на честването са Общинската администрация и Старозагорската митрополия.
Датата 13 януари не е много известна. Тя не се споменава често в историческите хроники, тъй като при повторното освобождаване на града нямало големи сражения. По това време – след опустошенията през страшния юли на 1877 г.,
Стара Загора била град призрак.
„Ужасното зрелище, което е представлявал цветущият по-напред град Стара Загора, никой не ще бъде в състояние да опише. То е на мнозина известно по слух само, но твърде малцина са имали нещастието да видят със своите очи родния си град в такова едно положение!“, разказва летописецът Георги Димитров в книгата „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.“ (виж Издания на храм „Света Троица“).
Сред руините и пепелищата останала само една българка – Неда Ив. Черковкина. За нея летописецът разказва: „Неда, която била така скрита, щото и дяволът да не я намери, като не чувала из града никакъв глас и никакво движение не забелязвала, решила да излезне. Обиколила всичките здрави къщи по края, надниквала и в някои от недоизгорелите, на всяка стъпка мъртви трупове срещала, но нито един жив другар не си намерила, а като котка по таваните вечер сама се прибирала“. Месец след опустошаването на града, в него започнали да се завръщат турски семейства, около стотина на брой. „Някой си налбант Хасан с пристигането си намерил Неда и прибрал я да му слугува.“ Благодарение на което тя отново оцеляла. „След повторното избягване на турците, Неда пак останала самичка в града и дочакала русите.“
На 13 януари 1878 г. само Неда Черковкина посрещнала гренадирите на ген. Александър Струков. Други хора в Стара Загора нямало.
След повторното освобождение, постепенно градът възкръсвал от пепелта. Оцелелите старозагорци се завръщали. И още през февруари 1878 г. започнали да вдигат сватби (както ни разказва Димитър Илков в „Принос към историята на Стара Загора“).
