Датата 13 януари не е особено популярна сред старозагорци, макар че е изключително значима за историята на нашия град. На този ден през 1878 г. Стара Загора е повторно и окончателно освободена от османското иго. От 2008 г. насам Общинската администрация ежегодно отбелязва събитието, съвместно със Старозагорската митрополия.
Тази година честването започна в храм „Света Троица“ – с панихида в памет на загиналите, възглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, в съслужение с предстоятелите на старозагорските храмове. Молитвено участие в богослужението взеха миряни, сред които и представители на местната светска власт.
Християните изповядват, че няма човек – освен Иисус Христос, – който да не е сторил грях през живота си. Затова колкото и добре да е живял човекът, колкото и за свято дело да е загинал, той се нуждае от молитвите на Църквата. Ето защо по време на панихидата просим от Бога опрощение на греховете и блажен покой за починалите (в случая – за православните християни, войни и мирни граждани, отдали живота си в битка за Освобождението на Стара Загора или загинали от зверствата на поробителя).
МИТРОПОЛИТ КИПРИАН: “ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ МЪЧЕНИК Е ЗНАК ЗА ДОСТОЙНСТВО”
„В историята на нашия прекрасен град паметното събитие от 13 януари 1878 г. е Божие благословение за бъднините му. Тази дата е изкована от героизма на православните ни братя и сестри от Матушка Рус и жертвеността на българската душа, таила и търпяла пет века, за да се докосне до светлината на свободата. Този ден е изкован от хилядите молитви на родните ни сърца, слели се с мъждукащите пламъци пред малките домашни иконостаси в българските къщи, съхранили нашия род. Кръстът е символ на претърпените мъки от нашия Спасител, Господ Иисус Христос, за спасение на човешкия род. Неговата саможертва на Голгота е пример за любов и мъченичество. Нашият град, народът ни, българската земя познават тъмните нощи на болката и ужасите на безнадеждност, през които преминават вярата и саможертвата. Ясно трябва да осъзнаем, че всеки български мъченик е знак за достойнство. И когато говорим за Стара Загора, аз няма да се уморя никога да повтарям, че ярък пример за българското достойнство са хилядите жертви, дадени в нашия град. С вяра в Бога да обичаме Родината си така, както саможертвено са направили нашите предци. Ако ние не обичаме България, няма кой да я обича. Бог да благослови бъдещето на нашия слънчев град Стара Загора, чиито основи са споени с кръвта на родолюбивите ни предци. Нека Майка България да пребъде с Божията благодат. И нека всички помним саможертвата на тези, които паднаха за Освобождението на Стара Загора”, каза в словото си митрополит Киприан.
* * *
„Видъ развалинъ г. Ески-Загры“
Преди да бъде окончателно освободена, Стара Загора преживяла страшно разорение. При първото й превземане настъпил обрат и освободителните войски се оттеглили. Избити били хиляди старозагорци и потърсилите тук убежище жители на околните села – общо над 14 000 души. Само в църквата „Света Троица“ намерили смъртта си 2500 християни (виж тук). Зверствата трудно могат да бъдат описани. Градът се изпълнил с камари трупове, които нямало кой да погребе. По бадемови дървета в основата на „Аязмото“ висели чучела на хора, направени от одраната им кожа, натъпкана със слама. По улиците не останал жив човек. Градът бил опожарен.
„Ужасното зрелище, което е представлявал цветущият по-напред град Стара Загора, никой не ще бъде в състояние да опише. То е на мнозина известно по слух само, но твърде малцина са имали нещастието да видят със своите очи родния си град в такова едно положение!“, разказва летописецът Георги Димитров. Съвременното издание на неговата документална книга „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-78 год.“ е дело на настоятелството при храм „Света Троица“ (виж тук).
Димитров пише, че през петте месеца между първото и второто освобождаване на Стара Загора, в града останала само една българка – Неда Ив. Черковкина, която „предала някои кратки сведения за положението на изгорелия и запустелия град до повторното пристигане на русите“.
„Неда, която била така скрита, щото и дяволът да не я намери, като не чувала из града никакъв глас и никакво движение не забелязвала, тя решила да излезне. Обиколила всичките здрави къщи по края, надниквала и в някои от недоизгорелите, на всяка стъпка мъртви трупове срещала, но нито един жив другар не си намерила, а като котка по таваните вечер сама се прибирала.“ Месец след опустошаването на града, в него започнали да се завръщат турски семейства, около стотина на брой. „Някой си налбант Хасан с пристигането си намерил Неда и прибрал я да му слугува.“ Благодарение на което тя отново оцеляла. „След повторното избягване на турците, Неда пак останала самичка в града и дочакала русите.“
Ген. Ал. Струков
Тъй като Стара Загора била превърната в град призрак, при повторното й освобождаване нямало значителни сражения. Затова и датата 13 януари 1878 г. не се споменава често в хрониките и не е много известна. Когато на този ден гренадирите на ген. Александър Струков влезли в Стара Загора, посрещнала ги една-едничка Неда Черковкина.
* * *
Постепенно избягалите и оцелели старозагорци започнали да се завръщат сред руините на любимия си град. В своя „Принос към историята на Стара Загора“ Димитър Илков разказва, че още през февруари хората тук започнали да вдигат много сватби. Тъй като и четирите църкви в града били съсипани, българите свалили полумесеца от джамията и там започнали да правят венчавките. Лека-полека Стара Загора възкръснала от пепелта.
