- Да постим като диета
Да постим, за да сме здрави, да се очисти организмът ни „от шлаки и от лоши енергии” – тази нагласа, според която „постът” е средство за придобиване на земни блага, е толкова далече от християнството, че няма защо да я коментираме.
В стремежа към духовно усъвършенстване, постът също не се изчерпва с ограничения в менюто, той не е хранителна диета. „Не ограничавай ползата от поста само във въздържание от храни, защото истинският пост е отдалечаване от зли дела”, казва св. Василий Велики. Св. Йоан Златоуст пита: „Каква полза имаме от въздържането от храна, ако не гоним от душата си порочните привички?” и заключава: „Истинският пост е въздържане от грехове”.
- Да постим без духовно ръководство
В духовния живот християнинът е подкрепян и напътстван от своя наставник, какъвто за миряните най-често е техният изповедник. Той познава духовното и здравословно състояние на вярващия, неговите проблеми и ангажименти, начина му на живот и съответно – може най-добре да определи нуждае ли се от смекчаване на хранителния пост и до каква степен. Изповедникът е този, който познава нашите духовни немощи и страсти и ни помага да ги надмогнем, т.е. той ще ни напътства и в духовната страна на поста. „Няма хора по-нещастни и по-близо до гибелта от тези, които са без наставник по Божия път”, поучава ни преп. авва Доротей.
- Да постим без мяра
Както в други сфери на живота, така и в поста Църквата препоръчва умереност. „Ако прекомерно натоварваш тялото си с пост, то се превръща в тежест за душата” – казва преп. Ефрем Сириец. А преп. Исаак Сириец предупреждава: „Пази се да не изнемощее прекалено тялото ти и от това да не се усили срещу теб нерадението и да не се охлади душата ти с вкусването на неговите плодове”.
- Да се възгордеем от поста
Един брат попитал авва Макарий: „Защо в пустинята огладнявам на третия час, а в манастира често, постейки цяла седмица, не чувствам глад?”. Старецът отговорил: „Това се случва, защото в пустинята няма свидетел на твоя пост, който би те хвалил и подкрепял със своите похвали; а тук похвалите на хората и тщеславието те насищат”.
Християнинът пости доброволно и без да афишира поста си пред околните. Сам Господ Иисус Христос ни учи: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:16-18).
„Онези, които се грижат да придобият полза от поста, нека се пазят от вредата от него, тоест от тщеславието”, предупреждава преп. Марк Подвижник.
- Да постим, но да не се причастим
Най-често така постъпват тези, които допускат първите две грешки, посочени по-горе.
„Целта на поста е чисто приобщаване със Светите Тайни; но ако не изпълним това като завършек на тези дни, то напразно ще е изнуряването ни от поста”, казва св. Йоан Златоуст.
