Може ли постът да се превърне в антипост, под въздействие на светската „гурме култура“?
Нека първо да обърнем внимание на префикса анти– и да припомним, че идва от гръцки, със значение вместо, срещу. Изразява опозиция, враждебност, борба. Тази борба невинаги е открит и директен сблъсък, невинаги е срещу. Тя може да бъде подмолна, скрита, може да бъде вместо, т.е. чрез подмяна. Понякога подмяната е невинна и остава на лексикално ниво – например в думата антиминс[1], което буквално ще рече „вместо трапеза“. Но друг път става въпрос за борба на идеи, възгледи, същности… И дори за борба на липсата на същност срещу Същността – каквато борба е означена с думата антихрист, т.е. някой, който имитира Христос, за да заблуди хората да му повярвят, да ги излъже чрез привидно подобие; някой, който е менте спасител; някой вместо Христос.
Кога ще бъде „пришествието на Сина Човечески“ – „оня ден и час никой не знае“, дори и небесните ангели (Вж. Мат. 24:36-37). И не постъпват по християнски ония, които непрестанно търсят пророчества и знаци за края на времената и предтечи на онова, което го предшества – идването на антихриста. Но дори да сме далеч от натрапчивите апокалиптични визии, не може да не забележим, че в битов план вече пребиваваме в епохата анти. Повечето от нещата, които ни заобикалят, станаха вместо. Например антидрехи, антиобувки, антимебели, дори и антикъщи –нещо вместо нещо, имитации еднодневки, в противовес на онези, които се предаваха от баща на син, способни да служат на няколко поколения.
Тези антистоки идват в отговор на нашите антижелания, антистремежи и антиценности. И тъй като темата ни е за поста, да се съсредоточим върху антихраната. Ще прескочим сиренето менте и подобните нему фалшификати, при които привидното се опитва най-невинно да ни излъже, за да го припознаем като автентично и истинно. Ще минем през по-лукавия вариант, когато подмяната се извършва по наше желание и съгласие – произволен пример: сиренe чедър без мляко (съдържа нишесте, растително масло, вода, аромати, витамини и оцветител от червена чушка; има „вкус на чедър, придава уникален аромат, който идеално ще допълни вкуса на вашите ястия“, увещават ни производителят и търговецът). И накрая ще се спрем на най-опасния вариант – когато подмяната стъпва директно в полето на духовното, под влиянието на определена култура, т.е. на определен комплекс от ценности и поведенчески модели.
От формална гледна точка хранителната страна на християнския пост едва ли не се припокрива с начина, по който се хранят веганите. В действителност няма нищо общо между едното и другото, защото и в двата случаяводеща е мотивацията – не е важно само какво ядеш или не ядеш, по-важно е защо го правиш. От тази гледна точка субкултурата на веганите – като идеология – не може да навреди на практикуващите поста християни.
Не е така обаче с широко натрапваната напоследък „гурме култура“.Какво се крие зад тази чуждица? Според популярните издания: „гурме“ обобщава определен стил на живот, а не само култура на консумация, свързана с хубава храна и напитки.[…] И като говорим за гурме, е добре да знаем, че става дума за приемане на храната като интелектуално преживяване, а не просто засищане“.[2] Т.е. това е културата на възприемането на храната като източник на изтънчено удоволствие – диаметрално противоположна на християнския пост, който се основава на доброволния отказ от плътско услаждане и цели да се пребориш със страстите си, в това число – да не робуваш на стомаха си, да спреш да си угаждаш чрез яденето. В добавка „гурме културата“ ласкае егото, като внушава, че ти осигурява принадлежност към някаква висока каста на интелектуално изтънчени ценители на храната, нещо в стил: „Това е изкуство и не е за всеки“.
Като съвременна проява на познатия стар хедонизъм, „гурме културата“ вирее добре в условията на доминиращи консуматорски нагласи. Живеем в епоха на стимулация на страстите, когато рекламата цели да те накара да желаеш самото желание. „В системата на консумизма желанията на клиента не се изпълняват, а се изкусяват“, пише Норберт Болц в своя „Консумистически манифест“[3]. И още: „Да пласираш нова стока на пазара, означава да й отвориш място – а това става само чрез някаква история. В съответствие, постматериалистичният клиент купува не стоки, а истории, чувства, мечти и ценности“; „Днес на продаване подлежат вече единствено онези продукти, които имат спиритуална принадена стойност“; „Дали ще пиеш пепси или кока-кола, това не зависи от вкусовите ти рецептори, а от светоусещането, което създава видеоклипът“. Болц говори за „функционалната еквивалентност между консумизъм и религия“ в съвременния свят: „Боговете, които бяха прокудени от небесата на религията, се завръщат като идоли на пазара“.
За съжаление, тази нова форма на езичество днес е повсеместно разпространена. Тези условия пораждат и „гурме културата“, която се основава на разпалване на желанието, на самоидентификацията на субекта с образите на копнеж и подражание, на „спиритуалната принадена стойност“ на храната в чинията.
Ако не внимаваме, лесно можем да се увлечем от подобни влияния: „Да, аз постя, но какво пречи да сервирам естетично. И защо да не приготвя изящна постна торта за семейството – така и децата ще разберат, че постната храна може да бъде вкусна“. И както винаги, ключът е в мярата и в мотивацията.
Не е лесно да се бориш с „любезния за всички и лукав господар – стомаха“, както го нарича св. Йоан Лествичник в Четиринадесетото стъпало на своята „Лествица“. „Голямо мъжество е да се победи тази страст. Който я победи, достига, без съмнение, до безстрастие и най-високо целомъдрие“- пише той. И още: „Постът е насилие над естеството, отхвърляне на всичко, което услажда вкуса, укротяване на телесното разпалване, изтребление на лукавите мисли, освобождение от скверни сънища, чистота на молитвата, светило на душата, пазител на ума, премахване на сърдечната безчувственост, врата на умилението, смирено въздишане, радостно съкрушаване, въздържане от многословие, причина на безмълвието, страж на послушанието, облекчение на съня, здраве на тялото, причинител на безстрастието, прощаване на греховете, врата на рая и небесно наслаждение“[4].
Милена Иванова-Андреева
БЕЛЕЖКИ:
[1] Парче плат, върху което се извършва тайнството Евхаристия (Причастие). При освещаването на антиминса в него се поставя частица от мощите на светец.
[2]Вж. https://lifestyle.bg/curious/kakvo-e-gurme.html
[3]Вж. Болц, Норберт. Консумистически манифест. София: Критика и хуманизъм, 2004
[4]Св. Йоан Лествичник. Лествица. София: Православно отечество, 2015, с. 156
На снимката: Произволно подбрана от интернет илюстрация на публикация с постни рецепти
